Ези-тура [bg]

— Имам идея да вляза в клуба тихо и кротко — казах на баба.

— Недей да чупиш глави. Колегията вече те предупреди за тези неща.

Беше права. Наистина имах „неофициално предупреждение“ — нещо като тайна пробация, което е по-добре, отколкото да го чуеш във Върховния съд на Флорида, докато стоиш изправен пред съдията.

Не се гордея с някои от нещата, които съм правил в практиката си. Давах си сметка за това и мислех, че вероятно съм бил прекалено придирчив към Соломон. Беше твърде млад и ако не прекараше живота си в затвора, щеше да съзрее, точно като мен. Кой съм аз тогава, че да проповядвам праведност? Когато бях млад адвокат, почти всеки път ме наказваха за незачитане на съда. В едно от делата съдията ме предупреди:

— Ако продължавате така, господин Ласитър, ще ви изпратя на място, на което, изглежда, не сте били.

— Вече съм бил в ареста, ваша чест.

— Не говоря за ареста. Имах предвид юридическия факултет!

Напоследък опитвам да съм почтен, но аз съм адвокат по криминални дела, по дяволите. Не всичко в правораздавателната система е черно и бяло. Аз печеля хляба си в сивото.

Има присъщ конфликт в работата на адвокатите по криминални дела. Етичните правила гласят: „Като защитник, адвокатът ревностно защитава позицията на клиента си, според правилата на системата“.

Ревностно!

Къде обаче е границата между ревностност и шикалкавене? Отидете попитайте някой професор по право. Аз знам само, че ако клиентът ти е невинен, е много по-лесно да се хлъзнеш в тази сива област, без да затънеш в подвижните пясъци на самоненавистта. Така че бях готов да посека щата, да ударя прокурора веднъж под кръста и два пъти по главата, за да осигуря оправдаването на Соломон.

Мислех за тези неща, когато чух тракане на налчета по мексиканските плочи в дневната, а след малко и племенникът ми Кип се изтърси в кухнята.

— Пак ли панирано пиле!

Мрънка. Предупредил съм го, че мъжете от семейство Ласитър не мрънкат.

— Мълчи, измий се, изчисти се и махни тази кал, която си довлякъл — заповяда баба.

Кип беше в единайсети клас и тренираше като откачен, за да попадне във футболния отбор на Бискейн-Татъл — частно училище на бреговете на Бискайския залив. За разлика от вуйчо си, който е парче гранит, Кип е длъгнест и с меки крайници. Има прилична скорост, но посредствени спортни умения, и в момента беше защитник в третия състав на отбора.