Ези-тура [bg]

Съдията прави изслушване за гарантиране на имунитет и решава, че страхът на едрия тип е неоснователен, така че постановява да има дело. Съдебните заседатели ще имат възможност да решат дали да не се съгласят със съдията и да определят стрелбата като допустима според закона „Остани където си“. И сега става интересно. Апелативният съд в Маями спира решението на съдията от областния съд. Определя, че страхът на Мобли е бил основателен. Застрелял е двамата законно.

Получи имунитет. Обвиненията отпаднаха. Случаят изобщо не беше изслушан от съдебни заседатели.

— Значи, казваш, че не е нужно да намерим пистолета на Горев, ако е заплашвал Стив по друг начин — каза Виктория. — Ако му е размахал юмрук или е метнал по него телбод например.

— Ей, това е Флорида. Хвърли по мен плажна топка, а аз ще те надупча с пистолета си и ще се прибера у дома навреме за вечерните новини.

— Всичко това е хипотетично. — Виктория се намръщи. — Стив не е изстрелял фаталния куршум. Ако някой има имунитет по този закон, това е Надя.

— Което означава…

— Ако можем да намерим Надя и да я убедим да се появи, всичко ще си застане на мястото…

— Ако е взела от сейфа само каквото е нейно — казах. — И ако свидетелства, че Горев е имал пистолет, което Соломон ще потвърди.

— И ако признае, че е стреляла от страх за живота си, ще получи имунитет и всички си отиват у дома.

Беше прекалено голяма надежда — все едно Маями „Долфинс“ да спечели суперкупата, вместо всяка година да приключват с последните. Адвокатите обаче, като спортистите, се радват на трудните мачове.

Пожелахме си до скоро. Виктория измъкна колата от мястото й на заден, а аз останах още малко, загледан в нея през предното стъкло, зад чистачките, които се размахваха наляво-надясно. Сработвахме се добре, мислехме по един и същи начин. Тръгнах към колата си окрилен. Щеше да е сложно дело, но клиентът ми се кълнеше, че е невинен, и може би наистина беше.

Качих се на елдорадото, завъртях ключа в стартера и почувствах как старият 8-цилиндров двигател оживява. Останах на място и се замислих за последния час. Интроспекциите никога не са ми били силна страна, но изведнъж си дадох сметка за нещо. Това усещане за лекота? Това приятно леко жужене? Разбира се, отчасти беше заради делото. В действителност обаче най-много ми харесваше да съм с Виктория. И една друга мисъл, като сърбеж, в задната част на мозъка, плашеща като хрущенето на счупена кост.

„Защо Виктория Лорд не е моя партньорка… в професията и в живота?“