![Ези-тура [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/6/ezi-tura-bg-download.jpg)
Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Господин Хикс ме нае да намеря една рускиня. Наташа… нещо си.
— Надя Делова.
— Точно тя.
„Е, това вече е разговор“, помислих си. Можеш да подхванеш нишката отвсякъде, дори и от фалшив сержант.
— И защо Господин Хикс иска да я намери?
— О, за бога, Джейк. Не мога да ти кажа това. Има етика и така нататък.
— Нека опитам да позная. Господин Хикс има предложение за мен.
— Как разбра?
— Мануел, ти не можеш да намериш парче цвекло в чиния борш.
— Ха!
— Господин Хикс не те е наел да намериш Надя. Наел те е, за да ме подкупиш.
— Да те подкупя? Стига, няма начин. Казва, че имате обща клауза.
— Обща кауза?
— Exactamente. И ако я намериш, получаваш петдесет хилки. — Мануел ме погледна ухилен и се залюля в стола на баба. Някъде от по-надолу по улицата долетя писък, който странно напомняше женски, но знаех, че е паун в размножителния период.
— Само за да я намеря? — попитах.
— Ами… да я заведеш при Господин Хикс преди да я намери полицията. Иначе няма сделка.
— Ау, сержант Домингес. Не мога да го направя.
— Защо?
— Защото Господин Игрек вече ми предложи сто хиляди.
— Кой, по дяволите, е Господин Игрек?
Трябваше ми по-малко от секунда, за да отговоря.
Ако се бях поколебал, Мануел щеше да долови нерешителността ми.
— Не ти ли казах, сержант? Господин Игрек е братът на Господин Хикс.
— Бени има брат?
Бени. Един кон прекоси финиша. Сега да търсим съвършенството. Трябваше ми само второто име. Обаче нямаше как да попитам, без Домингес да разбере, че ловя риба в мътна вода.
— Братът на Бени, Макс — отговорих.
„Бени и Макс звучи добре“, помислих си.
— Бени не го е споменавал никога. В същия бизнес ли е?
— Ами — отговорих, — двамата са в много неща. Мануел като че ли се замисли за момент, после се намръщи.
— Чакай малко, Джейк! Будалкаш ме.
Вдигнах люлеещия се стол назад, после го натиснах рязко напред. Мануел опита да се изправи и се залюля нестабилно, когато най-накрая успя да стъпи твърдо на крака. Прекалено много суфле, реших.
— Кажи много здраве на Бени, Мануел. И изчезвай моментално от верандата ми.
13
Какъв здравеняк
Виктория четеше бележките си в леглото — вече беше започнала да ги подчертава с различни маркери, според значението. Беше по пижама — подарък от Стив, „Виктория Сикрет“, защото, както се бе изразил: „Какво друго, по дяволите, мога да ти подаря?“
Телефонът иззвъня и тя се надигна в леглото.
— Съжалявам, че се обаждам толкова късно — каза Ласитър, когато тя отговори.
— Не съм заспала, така че не се тревожи.
Той й разказа за посещението на Мануел Домингес и я попита дали ще се види със Стив сутринта. И да го попита дали името Бени му говори нещо. Може Надя или Горев да са го споменали. Ако не, може би има представа кой е този Бени?
Тя искаше да го попита нещо, но й беше трудно и се поколеба за миг, преди да го изрече:
— Вярваш на Стив, нали, Джейк? Че не е убил Горев?
— Да.
— Чудесно. Защото Стив винаги смята клиентите си за виновни. Казва, че това пестяло време.
Ласитър се засмя.
— Харесва ми. Може да го открадна.
— Както казах, вие двамата си приличате повече, отколкото искате да признаете.
— Не-е-е. Той има повече късмет от мен.
— Какво имаш предвид?
Последва пауза. Само електрическото шумолене на линията.
— Ами… Стив има теб.
Виктория замръзна за миг и не отговори. Тогава Ласитър добави:
— На своя страна имам предвид.
Обаче тя не мислеше, че той каза това. Не беше направил комплимент за работата й, а за женствеността й. Както лежеше в леглото, по пижама, беше сигурна. След това се бе изплашил и даде на заден. Може би така й даде куража да зададе своя въпрос.
— Джейк, а какво мислиш за останалото, което каза Стив?
— Какво имаш предвид?
— Вярваш ли, че не е имал нещо с Надя?
— Пак ли? За бога, Виктория, казах ти вече. Бариос няма мотив и може да измисли само толкова. Не съм сигурен дали и сам го вярва.
— Ами ако беше ти?
— Какво ако бях?
— Една красива жена влиза в офиса ти и иска да говориш с гангстер, за когото твърди, че държи нейна собственост. Не познаваш територията. Не си я проверил. Нито пък него. Ще скочиш ли ей така в колата, за да отидеш?
— Колко красива каза че била?
Виктория въздъхна недоволно.
— Говоря сериозно, Джейк. Какви бяха точните ти думи? „Влизаш в бърлогата на руската мечка в пълно неведение“? Ти би ли го направил?