Ези-тура [bg]

— Давай.

— Там, в ареста… Стив каза, че си прегорял.

— Всъщност ме нарече „глух, замаян от работа прегорял адвокат“.

Тя се усмихна на себе си. Поне паметта на Ласитър работеше отлично.

— Е, какво от това? Да не би да преминаваш през някаква лична криза? Да не би да си загубил напереността на Ласитър, легендарния Ласитър? Безпокои ли те нещо, което би трябвало да знаем?

— Не се страхувай, Виктория. След като стигнем до съда, адреналинът ще нахлуе и ще вляза през вратата на бял кон.

Виктория се надяваше това да е така. В края на краищата Джейк Ласитър, за когото говореха всички, беше това.

— Просто с възрастта мисля повече. И съм по-открит с чувствата си. Може би говоря прекалено много.

— Не! Това е добре. Ще ми се и Стив да го правеше.

— Казвам го за много неща, но… дай му време.

С това тя каза „лека нощ“ и затвори.

Прекара следващите двадесет минути в опити да заспи. Умът й обаче беше твърде активен. Мислеше за Стив, заключен в онази килия. Бяха изминали такъв дълъг път заедно, откакто се срещнаха за първи път в съдебната зала, като опоненти. Тя бе неопитен прокурор и беше допуснала Стив да я подмами в онова глупаво дело за говорещата птица. Е, формално погледнато ставаше дума за незаконен внос на диво животно. В защита на контрабандиста Стив опита да призове да даде показания бяло какаду на име Г-н Рафълс. Като прецедент цитира „Случая с лъжесвидетелстващия папагал“ — роман с Пери Мейсън, в който става дума за птица, станала свидетел на убийство.

Разбира се, съдията отказа на Стив подобно нещо. След това обаче Соломон ловко я подлъга да накарат птицата да говори. Съдията обяви делото за провалено и наказа и двамата за неуважение към съда, заради кавгата им.

„Когато погледнах графика си тази сутрин — каза съдията, — пишеше Щатът срещу Педроса, а не Соломон срещу Лорд“.

За да влоши още повече ситуацията, Г-н Рафълс изцапа с курешки сакото й — „Армани“ — и щатският прокурор, Рей Пинчър, я уволни. Този същият сега щеше да обвинява Стив.

След това със Стив прекараха два часа в съседни килии зад съдебната зала. Тя беше бясна. Той флиртуваше. И какво каза той… нещо направо вбесяващо… А, да.

„Съкилийници днес, близки приятели утре“.

Откъде беше знаел?

Когато започна да задрямва, мислите й изненадващо се насочиха към Ласитър. Добър човек. Сложен човек. И още нещо. Que bueno esta!