Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

През септември 1420 година под погледа на разочарования Джовани папа Мартин V напуска Флоренция, за да се настани в Рим — понтифексът е избрал аристократичния флорентински род Спини за свои банкери. Чрез майка си Джовани е сроден за Спини, но това семейство, което има по-високо обществено положение, остава стар съперник на Медичите.

Балтазар е умрял предишната година. По изключение удържа на думата си и посочва Медичите за изпълнители на завещанието му, като с това те извличат значителни печалби за себе си. Балтазар се връща от пленничеството си в замъка Хайделберг привидно беден, но явно има скрити спестявания. Джовани ди Бичи наследява любимата му реликва — пръст от Йоан Кръстител, който папата носи със себе си през цялото време, като суеверно вярва, че ще го избави от лош късмет. Медичите, като изпълнители на завещанието, отговарят и за създаването на гробницата на бившия папа в Баптистерията във Флоренция. За тази цел Джовани наема скулптора Донатело и архитекта Микелоцо, които създават една от първите гробници в новия ренесансов стил. В завещанието си Балтазар пожелава на гробницата му да пише „Joannes Quondam Papa XXIII“ — „Йоан XXIII, някогашен папа“. Мартин V побеснява, когато до Рим достигат новините за това, защото гледа на Балтазар като на антипапа, и държи отговорен Джовани за обидата, нанесена на папството. Не всички ходове на Джовани са безпогрешни.

Политическата ситуация във Флоренция е променена. Водачът на управляващата олигархия Масо дели Албизи умира на осемдесет и четири години, покосен от чумната епидемия, връхлетяла града през 1417 година. Най-голямо влияние сред олигарсите придобива Николо да Узано — достоен за уважение флорентински аристократ, който всъщност заедно с Джовани ди Бичи успява да убеди упорития Балтазар да се помири с папа Мартин V. След тази история Джовани прави всичко възможно, за да се сприятели с влиятелния Николо, който отговаря на опитите, но в крайна сметка таи дълбоки подозрения към Медичите. Управлението на олигарсите не се харесва на гражданите на Флоренция, а Медичите запазват славата си на тайни симпатизанти на „малките хора“, които сега аристократите наричат с презрителното „piagnoni“, буквално „хленчовците“ или „сополанковците“. Това определение също съдържа елемент от бруталната публична истина, тъй като недодяланите ниски слоеве непрекъснато подсмърчат, вместо да си духат носовете. Заради недостатъчната храна и неподходящите дрехи през зимата те непрекъснато настиват, а дробовете им са раздирани от кашлица — „малките хора“ имат и кратък живот.