Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Джовани ди Бичи се разболява през 1428 година, на шестдесет и осем години е и знае, че умира. Извиква синовете си Козимо и Лоренцо край своя одър и според легендите им дава следните съвети: „Никога не се мотайте край двореца на Сеньорията, сякаш това е мястото, където вършите делата си. Ходете там, само когато ви извикат, и приемайте само длъжностите, с които ви удостоят. Никога не се перчете пред народа, а ако се налага, тогава го правете колкото е възможно по-незабележимо. Не се набивайте в очите на обществото, никога не се опълчвайте срещу желанието на народа, освен ако то не защитава нещо пагубно…“ Малко вероятно е Джовани да е използвал точно тези думи, но те остават в легендите на Медичите. Години наред представителите на рода ще се придържа към тези съвети, а когато не го правят, ще имат усещането, че ги следват, или поне ще си мислят, че така трябва да ги следват. Джовани изгражда силен, съзидателен образ на Медичите, а в съответствие с него е и последната молба към синовете му — да бъде погребан тихо, без никакви показни процесии.

Козимо вероятно би се подчинил, но общественото настроение изисква друго. Старецът допринася за доброто име на Флоренция и се смята, че използва влиянието си за благото на народа, така че хората искат да бъде погребан с всички почести. Синът решава, че може би в крайна сметка е време да се покажат пред обществото, но съответно посланието ще е уклончиво: народното погребение на Джовани ди Бичи няма да е очевидна демонстрация на могъществото на Медичите, а израз на искрено уважение към един изключителен гражданин, който е починал. Но по време на самото събитие нещата поемат по свой собствен ход и всеки иска да бъде част от това честване за прослава на Флоренция.