Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Пък и въпреки цялата си предпазливост самият Джовани не е застрахован от липсата на добра преценка. Изричната забрана за търгуване с немците, записана в договорите на банката, предполага, че и Джовани се е опарил в някое тевтонско начинание. Дори и основните му търговски връзки са с хора, които далеч не вдъхват доверие. Такъв определено е случаят с Балтазар Коса[3], с когото Джовани се сприятелява, докато работи в римския клон. Балтазар произхожда от обеднял неаполитански благороднически род и като млад поема по моретата, където като пират натрупва състояние. След като се установява на твърда земя, използва парите, за да си купи докторска степен по право от Болонския университет, а после си купува и място в Църквата, където бързо започва да се издига. През 1402 година решава да се сдобие с кардиналска шапчица и се обръща към Джовани ди Бичи за заем от 10 хиляди дуката, равни приблизително на 12 хиляди флорина. Изненадващо, но Джовани се съгласява, решението е още по-неочаквано, като имаме предвид характера на Балтазар Коса. Според един хронист от епохата през деветте години, които Балтазар прекарва в Болоня като нунций, духовните му добродетели са равни на „нула или под нулата“, а резиденцията на кардинала много бързо се сдобива с печална слава заради „двестата девици, съпруги и вдовици, както и многото монахини.“

Тогава защо предпазливият Джовани се замесва с безскрупулен развратник като Балтазар? Да не говорим за „отпускането в заем“ на толкова голяма сума? Отговорът е прост — Джовани залага на Балтазар Коса, защото знае, че последният е евентуален кандидат за папския трон, а ди Бичи е работил достатъчно дълго в Рим, за да му е известно, че като банкер на папата ще получи възможно най-високата награда. Ако банка „Медичи“ започне да управлява финансовите дела на Курията, тя ще се превърне в една от големите търговски институции в Европа. В продължение на осем години Джовани се отнася благосклонно към Балтазар Коса и играе ролята на негов банкер, редовно си разменят писма и прави всичко възможно, за да ограничи разточителността на кардинала, която редовно източва касите на банка „Медичи“. Най-после, през 1410 година, всичко се връща — Балтазар Коса е избран за папа под името Йоан XXIII, а банка „Медичи“ поема управлението на финансите на Римската курия.