Факторът Чърчил [bg]

Това е важно: Чърчил не е просто богат, той е от благородническо семейство — и принадлежността му към династията на един от най-големите военни герои на тази страна е завинаги на преден план в съзнанието му и начина, по който вижда себе си.

Що се отнася до датата на раждането му — и тук имаме доста интересен момент. Той се появява на бял свят два месеца преждевременно, едва седем месеца след сватбата на родителите си. Това винаги е било причина за известни съмнения. Макар че е възможно наистина да се е родил преждевременно, най-простото обяснение е, че всъщност се е родил съвсем навреме, но майка му е забременяла преди брака.

Ако е вярна втората версия, това едва ли би учудило някого, защото родителите му, по свой собствен начин, са не по-малко своенравни и нетрадиционни от своя син. Най-важният им принос към цивилизацията е в това, че и двамата не обръщат никакво внимание на детето си.

Майката на Чърчил е дъщеря на преуспял американски бизнесмен на име Ленърд Джером, който в един момент от кариерата си държи мажоритарен дял в Ню Йорк Таймс, притежава състезателни коне и опера и върти любовни афери с най-красивите оперни диви. Джени имала (както твърдят злите езици) малка татуировка на дракон на китката си и (това, второто — несъмнен факт) привличаща мъжките погледи фигура с едър бюст, тънка талия и женствен ханш. На нея приписват изобретяването на коктейла "Манхатън", а възхищението заради остроумието й и красотата "като на пантера" е толкова голямо, че през годините тя има десетки любовници, сред които и принцът на Уелс. Омъжва се общо три пъти, като един от съпрузите й е по-млад от собствения й син.

"За мен тя блестеше като Зорницата — пише Чърчил по-късно. — Обичах я много, но само отдалеч." Писмата му от училище преливат от жални увещания за повече обич, пари… и посещения. Но всъщност баща му действително го оформя като личност — първо, като се държи с него просто отвратително, а след това и с преждевременната си смърт.

Когато човек чете писмата на Рандолф до сина му, започва да се чуди какво толкова лошо е направило горкото дете, за да заслужи подобно отношение. Например му нарежда да спре да го нарича "тате". "Отче" било по-добро обръщение, заявява Рандолф. Той, изглежда, дори не може да си спомни дали синът му учи в "Итън" или "Хароу", но въпреки това пророкува, че момчето щяло да стане "поредният пройдоха, един от стотиците неудачници, учили в скъпо частно училище, изпаднал до бедняшки нещастно и безсмислено съществуване".

Може би най-трагичният пример за това как Уинстън се опитва да угоди на баща си, е историята с часовника. Рандолф подарява на сина си нов часовник, когато младежът става курсант в "Сандхърст", и един ден Уинстън го изгубва в дълбок вир на реката. На няколко пъти се гмурка, за да го извади, но му пречи ледената вода. След това се опитва да го открие с драга през реката, а когато и това не успява, наема двадесет и трима колеги кадети, за което им плаща по цели 3 лири, за да направят бент на потока, да го отклонят по друго трасе и всъщност да пресушат коритото на реката. Най-сетне намират часовника.