Факторът Чърчил [bg]

Когато Чърчил навършва двадесет, отношенията с баща му преминават един последен златен момент. Той се оказва поканен на обеди с велики и известни мъже като Джо Чембърлейн, Хърбърт Хенри Аскуит и лорд Роузбъри и прави доста добро впечатление. "Много е поумнял — отбелязва баща му — и е станал по-стабилен… В "Сандхърст" са направили чудеса с него." По собствените му спомени, Чърчил мечтаел да бъде политически полезен на баща си, да работи с него в парламента, да се бори за неговата кауза — и точно тогава той си отива, умира само на четиридесет и пет, преди синът му да е получил такава възможност.

И така, ако се върнем към "Съня", баща му е пред него и най-сетне е дошъл моментът да обясни на своя гневен родител, че друг един, по-важен от училищен директор, има да сподели съвсем други вести за успеха на неговия Уинстън: че той вече не е пройдоха и безделник, а най-великият жив англичанин и спасител на своята страна. Но точно тогава — пуф! — Рандолф отново изчезва, преди да е чул добрата новина.

Разказът завършва с меланхолична нотка. Чърчил вече се чувства твърде уморен, за да продължи да рисува. Пурата му е угаснала и пепелта е паднала по боите. Поне на пръв поглед се очаква читателят да изпита съжаление към него и към викторианската дистанцираност в отношенията му с Рандолф. Аз обаче не мога да се въздържа да не споделя впечатлението си, че в това есе има и някаква доза самодоволство.

Той не само търси посмъртно одобрението на баща си. Той тайничко се хвали — пред Рандолф и пред читателя — че се е опълчил срещу тези мизерни очаквания и всъщност е изпреварил баща си в почти всяко отношение.

"Видя ли сега! — сякаш казва Уинстън Чърчил на изчезващия призрак на баща си. — Иди и хубавичко си помисли, демагог такъв с изпъкнали очи и щръкнали мустаци. Нямаше никакво право да си толкова критичен към мен!" Това е посланието към Рандолф и подтекстът на цялото есе.

Какво се е опитвал да направи Чърчил в ателието си в Чартуел, когато се появил духът на баща му? Той всъщност реставрира стар маслен портрет на Рандолф, който бил повреден в някакъв клуб в Ълстър. Работи по този образ и използва собствените си бои и собствените си умения, за да го поправи.

Според мен именно тук е метафората, която описва целия смисъл. Чърчил казва, че целта му е да "защити" баща си — и това е вярно. Но освен това прави и още една стъпка нататък. Той взема този олющен и пожълтял от никотина образ и го разкрасява.

Именно Рандолф започва семейната традиция да изкарва пари с журналистика. Както Чърчил отбелязва в "Съня", Рандолф отива в Южна Африка, за да работи за Дейли Гиафик, и печели там колосалната сума от сто лири за всяка статия. А как се захваща с кариерата си Чърчил?