Факторът Чърчил [bg]

Това са доста силни думи. Сега разбирате защо хората са се чувствали лоялни към Чембърлейн, смятан от мнозина за почтен човек, който всъщност според социологическите проучвания е предпочитан пред Чърчил в началото на 1940 г.; виждате и че са се почувствали смутени от възшествието на Чърчил и "неговите хора" — това е било възприемано от съвременниците почти като дворцов преврат; Чърчил е избран за министър-председател на общи избори едва през 1951 г. Но в коментарите звучи една завладяваща злост.

Лорд Халифакс се оплаква, че трябвало да слуша гласа на Чърчил, който "е просмукан от портвайн, бренди и сдъвканата му пура". Друг наблюдател пък заявява, че премиерът приличал на "дебело бебе", когато люлеел спуснатите си крака от първия ред на скамейките в парламента и се опитвал да не се смее на трудно справящия се Чембърлейн.

Та ето какво мислят навремето уважаваните тори за Уинстън С. Чърчил: близнак на Гьоринг, авантюрист, мелез, предател, дебело бебе и катастрофа за страната. Напомня ми на писъците, които се надигат от балната зала, докато пиратът нахлува с извадено оръжие по мостика.

Как да се обясни това истерично отхвърляне на най-големия ни герой от двадесети век?

От гледна точка на консерваторите, за жалост, всичко е твърде разбираемо. В хода на своята четиридесетгодишна парламентарна кариера Чърчил е показал пълно презрение към самата идея за политическа лоялност, да не говорим за лоялност към партията на торите.

От момента, когато претенциозният червенокос двайсет и пет годишен младеж влиза в парламента през 1900 г. — когато кралица Виктория все още е на трона! — той прави от своята нелоялност истински лозунг и стратегия за самореклама. Напада водещите политици на торите, задето харчат твърде много за отбрана. ("Няма ли вече бедни в страната?", пита Чърчил.) Напада ги и заради мерките за социална защита — по онова време кауза на левицата, защото означава по-евтини храни за трудовия човек. Ядосва партийните старейшини толкова много, че в един момент целият актив на торите се изнася показно от парламента, когато той става да говори.

През януари 1904 г. Чърчил вече е мишена на първите опити на торите да го отстранят като официален кандидат на Консервативната партия за неговия избирателен район в Олдъм. През април той решава да премине в друга партия — и доста открито споделя мотивите си. Според него торите са се запътили към изборен разгром. "Моята прогноза — казва той през октомври 1904 г. — е, че [лидерите на торите] ще прережат собствените си гърла и ще доведат партията си до пълно унищожение… и че либералите ще завоюват огромна победа на изборите."