Fortune [bg]

— Това е той.

През задното стъкло на колата виждам млад, около двайсет и пет годишен мъж, облечен по европейски. Намираме се в квартал Шубра. Колата, с която Англичанина ме посрещна на летището, е паркирана в самото начало на Газира ел-Бадран, най-голямата търговска улица в района, където живеят каирските християни — сирийци, ливанци и други.

Мъжът върви към нас и рано или късно ще ни задмине. Той е дребен на ръст, доста мургав, с къси мустачки. И определено няма вид на човек, който е изобретил топлата вода.

— Защо да е той? Защо точно той?

— Първо, защото работи в Maha & Moore Bank като писар. Второ, защото се основаваме на първоначалната ви хипотеза и на секретното послание, изразено чрез обменна валутна операция. И ми се струва, че сте прав. Не знам защо казвам „струва ми се“ — вие безспорно сте прав. Нашият човек е йеменец. Роден е в едно затънтено селце в днешния Северен Йемен. Преди пет седмици е взел годишния си отпуск и е отскочил до дома си, за да разцелува семейството си. Нормално. Онова, което е не чак толкова нормално, е, че се е върнал в Кайро само след шест дни престой в родното си село. Обиколихме бюрата на всички авиокомпании — веднага след завръщането си в Кайро той е взел полета за Бейрут, Рим и Цюрих. Между Цюрих, Вадуц и Люксембург несъмнено е пътувал с влак, тъй като не разполага с големи средства. От Цюрих е отлетял за Лондон, след което се е върнал тук. Заснехме го, разбира се, и изпратихме снимката му на банкерите във Вадуц и Цюрих, които веднага го разпознаха. Именно той е Белкасем, който устрои такова пътешествие на шейсетте хиляди долара.

— И как се казва?

Англичанина благоволява да отдръпне за миг своята Craven-А от устните си и процежда:

— Юсуф Някойси.

Мъжът минава покрай нас. Достатъчно е да протегна ръка през отворения прозорец, за да го сграбча.

— Свързан ли е по някакъв начин с отвличането на Фезали?