Вечната нощ [bg]

Първият знак за Еф, че нещо не е наред, беше количката, прео­бърната на една страна до вратата към стълбището на четвъртия етаж; коланите се валяха по пода. После го удари дъх на амоняк - остатъчната миризма от присъствието на вампири. Еф измък­на меча и ускори ход по коридора; усети как му призлява. Сградата разполагаше с някакво електрическо захранване, но той не можеше да ползва фенер или лампи, видими откъм улицата, и за­това продължи по сумрачния коридор, отбранително приведен и предпазлив край вратите, ъглите и други възможни скривалища.

Подмина един съборен параван. Разровена кабинка за преоб­личане. Преобърнат стол.

- Нора! - извика той. Непредпазливо, обаче ако тук още има­ше някакви стригои, искаше веднага да ги привлече.

На пода в един ъглов кабинет откри раницата на Нора. Беше отворена, дрехите и личните й вещи бяха разпилени из стаята. Ултравиолетовата й лампа стоеше в ъгъла, включена да се зареж­да. Дрехите бяха едно нещо, обаче Еф знаеше, че Нора няма да тръгне където и да е без лампата, освен ако няма друг избор. Не забеляза никъде нейната торба с оръжия.

Взе преносимата лампа и включи черната светлина. Тя разкри усукани светли петна на мокета и отстрани на бюрото - петна от вампирски екскременти.

Тук бяха вилнели стригои -  това беше очевидно. Еф се помъчи да остане съсредоточен и спокоен. Реши, че е сам, поне на този етаж - нямаше вампири, което беше добре, но я нямаше и Нора, нито пък майка й, което го съсипа.

Имало ли е борба? Постара се да разчете следите в стаята, пет­ната и прекатурения стол. Прецени, че е нямало. Обиколи фоайе­то в търсене на други доказателства за борба - освен поразената мебелировка - но не откри нищо. Битката щеше да е последното средство на Нора и ако се беше съпротивлявала тук, сега сграда­та щеше да е под контрола на вампирите. В очите на Еф случилото се приличаше повече на обир.

Докато оглеждаше бюрото, той откри натъпкана отдолу тор­бата с оръжия на Нора; мечът й беше вътре. Явно са я изненада­ли. Щом не е имало борба, сблъсък на среброто с вампирите, то вероятността Нора да загине от насилствена смърт намаляваше рязко. Стригоите не се интересуваха от жертви. Целта им беше да напълнят лагерите.

Пленена ли беше Нора? Възможно, обаче Еф я познаваше - тя никога не би се дала без бой, а следи от бой той просто не вижда­ше. Следователно Нора би се покорила само от страх за безопас­ността на госпожа Мартинес.

При това положение нямаше вероятност Нора да е превър­ната. Под управлението на Господаря стригоите не бързаха да увеличават числеността си - пиенето на кръвта на човек и зара­зяването му с вируса просто създаваше още един вампир, който трябва да се прехранва. Не, по-вероятно беше Нора да е откарана в пленнически лагер извън града. Оттам можеха да я разпределят на някаква работа или да я накажат другояче. За лагерите не беше известно много; някои от хората, които влизаха в тях, така и не се появяваха отново. Далеч по-сигурен щеше да е краят на госпожа Мартинес, която отдавна беше подминала възпроизводителната си възраст.