Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Е? — попита Доксон. — Какво мислиш?
Келсайър погледна курабийките.
— Бива ги. — Взе си още една. — Министерството винаги се е славело с добър вкус.
Доксон завъртя очи.
— За момичето, Кел.
Келсайър се засмя, нареди четири курабийки на дланта си, после кимна към вратата. Чакалнята на Отдела бе твърде пълна, за да обсъждат подобни деликатни въпроси. Отвън се отби при секретаря и го осведоми, че искат друг час за среща.
Минаха през преддверието тъкмо когато дебелият главатар разговаряше с писаря. Келсайър излезе на улицата, вдигна качулката заради продължаващия саждопад и избра една странична пряка, откъдето можеха да наблюдават входа на Отдела.
Келсайър се зае с курабийките.
— Как разбра за нея? — попита с пълна уста.
— От брат ти — отвърна Доксон. — Преди няколко месеца Кеймън се опита да измами Марш и тогава също водеше момичето. Всъщност в някои среди Кеймън взе да се прочува с невероятния си късмет. Все още не съм сигурен дали осъзнава, че го дължи на нея. Известно ти е колко са суеверни крадците.
Келсайър кимна и изтупа ръцете си от трохите.
— Откъде знаеше, че тя ще дойде и днес?
Доксон сви рамене.
— С дребни рушвети на нужните места. Наблюдавам я, откакто Марш ми обърна внимание върху нея. Исках да видиш лично как работи.
Вратата на Отдела се отвори и Кеймън излезе, заобиколен от своята „прислуга“. Дребното момиче с късо подстригана коса го следваше плътно. Келсайър се намръщи. Походката й издаваше безпокойство и тя трепваше всеки път, когато някой наблизо правеше резки движения. На дясната страна на лицето й имаше голяма синина.
Келсайър премести поглед върху надутия Кеймън. „Ще трябва да измисля нещо подходящо за този тип“.
— Бедното дете — промърмори Доксон.
— Скоро ще се отърве от него. Цяло чудо е, че никой не я е открил по-рано.
— Значи брат ти е бил прав?
Келсайър повдигна вежди.
— Тя несъмнено е Мъглива и ако Марш смята нещо повече, готов съм да му повярвам. Малко съм изненадан, че си позволи да прилага аломантия върху служител на Министерството, при това в сградата на Отдела. Може би не осъзнава, че притежава подобни способности.
— Това възможно ли е?
Келсайър кимна.
— Водата съдържа микроскопични минерали, които при изгаряне осигуряват известна сила. Това е една от причините лорд Владетеля да построи града тук — почвата е богата на метали. Бих казал, че…
Млъкна и се намръщи. Нещо не беше наред. Той погледна към Кеймън и хората му, които тъкмо пресичаха улицата.
На вратата на Отдела се появи строен мъж с властна осанка и татуировки на архипрелан от Финансовия отдел. Вероятно това бе човекът, с когото Кеймън се бе срещнал преди малко. Принудителят излезе от сградата, следван от още един човек.
Застаналият зад Келсайър Доксон замръзна.
Вторият мъж бе висок, с едро тяло, което излъчваше сила. А очите му… На мястото на очите му лъщяха главите на два дълги метални гвоздея, чиито остри върхове стърчаха на два сантиметра от тила на гладко обръснатия череп.
Стоманен инквизитор.
— Това нещо какво прави тук? — попита Доксон.
— Запази спокойствие — прошепна Келсайър, докато се мъчеше да направи същото. Инквизиторът погледна към тях, металните му очи се спряха за миг на Келсайър, преди да се обърнат в посоката, в която бяха поели Кеймън и момичето. Типично за всички инквизитори, той имаше сложна плетеница от татуировки около очите — повечето черни, с една права червена линия, която го определяше като високопоставен член на Инквизиторския отдел.
— Не е тук заради нас — обясни Келсайър. — В момента не горя нищо — ще ни сметне за обикновени благородници.
— Момичето — промълви Доксон.
Келсайър кимна.
— Нали каза, че Кеймън подготвял тази операция с Министерството от доста време. Вероятно някой от принудителите е засякъл момичето. Те са обучени да познават, когато някой аломант се опитва да въздейства на чувствата им.
Доксон се намръщи замислено. От другата страна на улицата инквизиторът размени няколко думи с принудителя, после двамата се обърнаха и тръгнаха в противоположна на Кеймън посока. Вървяха забързано.
— Вероятно са пратили някой да ги проследи — измърмори Доксон.
— Говорим за Министерството. — Келсайър поклати глава. — Опашките ще са поне две.
— Кеймън ще ги отведе право в тайната квартира. Тези хора са обречени. Не че са ми особено симпатични, но…
— По свой начин и те се сражават срещу Последната империя — посочи Келсайър. — Освен това нямам намерение да позволя на един вероятен Мъглив да ни се изплъзне — искам да си поговоря с това момиче. Ще можеш ли да се справиш с опашките?