Лунният молец
- Автор: Ванс Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красномир Крачунов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунният молец». Краткое содержание книги:
Някакъв човек с маската на Капитана на пиратите слизаше от джонката си и когато погледът му срещна объркания вид на Тисел, замря вкаменен.
Ангмарк засвири на зашинкото си и запя:
— Хора! Вижте закоравелия престъпник Хаксо Ангмарк. Това име проклинат по всички планети, а сега той е хванат и го чака позорна смърт. Гледайте с двете си очи! Това е Хаксо Ангмарк!
Те започнаха да вървят по надлеза. Заплака изплашено дете. Мъжки глас извика нещо неразбрано. Тисел се спъна. Сълзи като ручеи се лееха от очите му и той виждаше само размити силуети и неясни цветове.
Ангмарк продължаваше високо да реве:
— Вижте галактическия разбойник! Вижте Хаксо Ангмарк! Елате и се наслаждавайте на екзекуцията му!
Тисел викна със слаб глас:
— Аз не съм Ангмарк! Аз съм Тисел, Едуар! Той е престъпникът Ангмарк — но никой не го слушаше.
Видът на голото му лице предизвикваше само ужас, възмущение и отвращение.
— Дай ми маската, дай ми някаква маска — молеше той, — дори да е на роб…
А през това време Ангмарк тържествено пееше:
— Той живя в позор, в позор ще умре!
Пред Ангмарк се спря Горският дух.
— Ние отново се срещнахме, Лунен молец!
Ангмарк запя:
— Приятелю, дръпни се, аз трябва да изпълня наказанието на този престъпник. Той живя в позор, в позор ще умре!
Тълпата бързо се увеличаваше. Маските се кокореха на Тисел с болезнена възбуда.
Горският дух изтръгна въженцето от ръката на Ангмарк и го хвърли на земята. Тълпата възбудено зарева. Някакъв глас допълни:
— Не искаме дуел! Екзекуция на чудовището!
Някой хвърли на главата на Тисел парче плат. Той очакваше удар на меч, но вместо това го освободиха от вървите. Той мигновено закри лицето си и запоглежда през гънките.
Четирима мъже бяха хванали Хаксо Ангмарк. Горският дух застана пред него и засвири на скарания:
— Преди седмица ти протегна ръка да ми свалиш моята маска и виждам, че сега ти си успял да въплътиш в дела гнусните си желания!
— Но той е престъпник! — завика Ангмарк. — Закоравял престъпник!
— Какво престъпление е извършил? — пропя Горският дух.
— Убийства, предателства, унищожаване на кораби, шантажи, мъчения, грабежи, търговия с роби. Той…
— Мен съвсем не ме интересуват вашите религиозни проблеми — прекъсна го Горският дух. — Но ние сме в състояние да изброим твоите неотдавнашни престъпления!
От тълпата се измъкна конярят и гневно запя:
— Този противен тип, Лунният молец, преди девет дни поиска да си присвои най-хубавия ми жребец!
Последва го мъж в маската на Всезнаещият:
— Аз съм майстор Създател на маски и познавам този чужденец — Лунен молец! Не много отдавна влезе в магазина ми и се надсмя на изкуството ми. Смърт за него!
— Смърт на чуждоземното чудовище! — зарева тълпата.
Живата вълна се надигна, тръгна напред, проблесна със стоманените си остриета и… край!
Тисел гледаше и не намираше сили да се помръдне. Горският дух го приближи и в съпровод на стимик започна да пее:
— Ние те съжаляваме, но те и презираме. Истинският мъж не би допуснал такъв позор! Истинският мъж не би преживял такъв позор!
Тисел въздъхна дълбоко, протегна ръка към пояса си и взе зашинкото.
— Ти, приятелю, се опитваш да ме очерниш! Нима не си в състояние да оцениш истинската храброст? Кажи ми какво би предпочел: да загинеш в борбата или да минеш без маска по надлеза?
Горският дух запя:
— Има само един отговор: ще загина в борбата, понеже не бих намерил сили да преживея такъв позор!
— Аз се оказах пред избор — отговори Тисел. — Можех да се боря с вързани ръце и да загина. Но можех мълчаливо да понеса позора си и благодарение на това да победя врага си! Ти преди малко призна, че не притежаваш достатъчно „стракх“ да извършиш такова нещо. Аз доказах, че съм герой! Има ли сред вас още някой, който ще се осмели да последва моя пример?
— Да се осмели? — повтори Горският дух. — Аз не се боя от нищо, дори от смъртта, която носят Хората на нощта!
— Тогава отговори!
Горският дух отстъпи и засвири на двойно камантиле:
— Това е истинско мъжество, ако са те ръководили такива подбуди.
Конярят извлече поредица приглушени акорди от хомапарда си:
— Никой от нас не би се осмелил на това, което извърши този мъж, лишен от маска.
Тълпата заръмжа одобрително. Създателят на маски се приближи до Тисел и унизено заглади двойното си камантиле:
— Велик герой! Бъди добре дошъл в моя магазин! Смени този нищожен парцал с маска, достойна за твоите достойнства!
Друг майстор на маски му пригласяше:
— Преди да направиш избора си, Велик герой, погледни и в моя магазин!