Лунният молец

Директорът извлече от кива къс писък на удивление.

— Блондин съм — поясни той. — И защо питаш?

— Най-обикновено любопитство.

Последва нов пасаж на кива.

— Сега те разбирам. Приятелю мой, колко си бил подозрителен! Погледни!

Той се обърна с гръб към Тисел, повдигна полите на маската и консулът неверник със собствените си очи се убеди, че директорът е наистина блондин.

— Успокои ли се сега? — запита шеговито Ролуър.

— Разбира се — отговори Тисел. — Случайно да имаш друга маска, с която да ми услужиш? Този Лунен молец направо ми гризе душата.

— За съжаление не — каза Ролуър. — Но няма нищо по-лесно от това. Влизаш просто в магазина работилница за маски и си избираш най-подходящата.

— Така е — съгласи се Тисел.

Той се сбогува с директора и по същия път се върна във Фан. Когато мина край кабинета на Уелибас, се поколеба, преди да влезе. Днес търговският посредник носеше ослепителна конструкция от призматични стъклени тела и сребърни бисерчета. Преди Тисел не беше виждал тази маска.

Уелибас го посрещна сдържано.

— Добър ден, Лунен молец — пропя той в съпровод на кива си.

— Няма да ти отнема много време — започна Тисел, — искам да ти задам въпрос от личен характер. Какъв цвят са косите ти?

Уелибас се поколеба за частица от секундата, после се обърна и повдигна полите на маската си. Показаха се черни като нощта къдри.

— Този отговор достатъчен ли е? — попита посредникът.

— Напълно — отговори Тисел.

Тръгна си и по надлеза стигна крайбрежието, където се насочи към джонката на Кершуъл. Антропологът го приветствува без ентусиазъм и с покорен жест го покани да се качи на палубата.

— Искам да ти задам един въпрос — започна Тисел. — Какъв цвят имат косите ти?

Кершуъл се разсмя печално.

— Това, което е останало от тях, е черно. А защо питаш?

— Чисто любопитство.

— Е, де — произнесе Кершуъл с необичайна за него откровеност. — Сигурен съм, че работата е малко по-различна.

Тисел, който се нуждаеше от приятелски съвет, си призна истината.

— Такова е положението. Днес сутринта на пристана намерили мъртъв чужденец с кестеняви коси. Не съм много сигурен, но при шанс две от три косите на Ангмарк трябва да са черни.

Кершуъл дръпна за брадата Пещерната сова.

— Как стигна до този извод?

— С помощта на Ролуър. Той е блондин. Ако Ангмарк беше се вмъкнал в неговия образ, той сигурно би изменил съдържанието на посланието от Полиполис. А вие с Уелибас си признавате, че косите ви са черни.

— Хм — изкашля се Кершуъл. — Да поразсъждаваме правилно ли съм те разбрал. Ти подозираш, че Хаксо Ангмарк е убил Ролуър или Уелибас, или мен самия и изобразява убития. Нали така?

Тисел го погледна с удивление.

— Но ти сам подчерта, че той не може да се засели тук, без сам да се издаде! Нима не помниш?

— А, да, така беше. Да продължим нататък. Ролуър ти е предал съобщение, в което се казва, че Ангмарк е брюнет, и за себе си е заявил, че е блондин.

— Да, така е. Ти можеш ли това да го потвърдиш? Аз имам предвид предишния Ролуър.