Лунният молец
- Автор: Ванс Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красномир Крачунов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунният молец». Краткое содержание книги:
— А ако замине за Зандар?
Кершуъл повдигна рамене.
— Съмнявам се, че ще се реши на това. Но погледнато от друг ъгъл… — той замълча, като забеляза внезапната липса на интерес от страна на събеседника си, и се обърна да види какво се беше случило.
По надлеза към тях се приближаваше мъж в маската на Горския дух. Антропологът се опита да задържи консула за рамото, но той вече беше преградил пътя на идващия, като държеше излъчвателя готов.
— Хаксо Ангмарк — възкликна той. — Нито крачка повече! Арестуван си!
— Ти сигурен ли си, че това е Ангмарк? — запита обезпокоеният Кершуъл.
— Сега ще проверим. Обърни се Ангмарк. Ръцете горе!
Удивеният Горски дух спря като вкаменен. После се съвзе и зашинкото му произнесе въпросително арпеджио:
— Защо се закачаш с мен, Лунен молец?
Кершуъл направи крачка напред и изсвири на слобо успокоителна фраза.
— Боя се, че е станала грешка, сър Горски дух. Сър Лунен молец търси чужденец в твоята маска.
Музиката на Горския дух отначало изрази раздразнението, което го беше обхванало, но после свирещият се прехвърли на стимик.
— Той казва, че аз съм чужденец, така ли? Нека го докаже или да посрещне моето отмъщение за тази обида.
Кершуъл огледа с безпокойство обкръжаващата ги тълпа и отново изсвири мелодия в примирителен тон.
— Аз ви уверявам, че сър Лунен молец…
Но Горският дух го прекъсна със силните звуци на скарания.
— Нека този нагъл тип докаже обвиненията си или да се готви за проливане на кръв.
— Прекрасно — заяви Тисел. — Ще го докажа! — той пристъпи крачка напред и посегна към маската на опонента си. — Лицето ти ще говори само за самоличността ти!
Удивеният Горски дух рязко отскочи назад. Тълпата изохка потресена. А после започна зловещо да дрънка на различни инструменти.
Горският дух отметна назад ръката си, дръпна шнура на дуелния гонг, а с другата ръка извади меча си. Кершуъл отново пристъпи напред и продължи да свири на слобото си. Смутеният Тисел леко се отмести настрани и се заслуша уплашен в страшния ропот на тълпата.
Антропологът запя обяснения и извинения. Горският дух му отговаряше. Като избра подходящ момент, Кершуъл заговори през рамо на Тисел:
— Бягай или загиваш! Бързай!
Тисел се колебаеше, но Горският дух изблъска настрани антрополога и той можа само да продължи с виковете си:
— Бягай! Скрий се в кантората на Уелибас!
Тисел си плю на петите. Горският дух го преследва петнадесетина метра, спря се, тропна с крак по земята и изпрати след беглеца серия язвителни звуци, към които тълпата прибави контрапункт от тракането на химеркините.
Преследване в истинския смисъл на думата нямаше. Вместо да се скрие, както го посъветва антропологът, Тисел се отклони настрани и след като се огледа много внимателно, тръгна по крайбрежната улица, където бе завързана лодката му.
Почти се стъмни, когато се качи на борда. Тоби и Рекс седяха по турски на носа и до тях се издигаха донесените провизии. Тръстиковите кошници бяха пълни с плодове и хляб. Сините стъклени дамаджани мърмореха на вино. А три прасенца огласяха въздуха с острото си квичене от плетена клетка.
Робите чупеха орехи, гълтаха ядките и хвърляха черупките във водата. Те видяха Тисел, погледнаха го и станаха, но в движенията им се усещаше някакво ново пренебрежение. Тоби измърмори нещо под нос. Рекс сподави избликналия смях. Тисел гневно задрънка на химеркина си.
— Изкарайте джонката в морето! — пропя той.
В тишината на каютата, където беше сам, можа най-после да снеме омразната маска и да погледне в огледалото на почти чуждото лице. Вдигна Лунния молец, изпита ненавист към косматата сива кожа, синкавите антени и смешните гънки. Недостойна е такава маска за един консул на Обединените планети. Но дали ще запази тази длъжност, когато Кромартин разбере за бягството на Ангмарк?
Тисел седна на стола и мрачно се загледа в далечината. Днес го преследваше верига неуспехи, но не успяха да го победят. Утре ще навести Ангмарк. Както спомена антропологът, не може дълго да се крие присъствието на още един чужденец и следователно престъпникът скоро ще бъде намерен. Освен това му е нужна нова маска. Нищо екстравагантно, нищо в стил хвалебствие, а просто да изразява достатъчно количество достойнство и самолюбие.
Точно в този миг на вратата се потропа и Тисел се принуди отново да надене отвратителния Лунен молец.
На разсъмване робите докараха джонката до сектора на крайбрежието, определен само за чужденци. Там още ги нямаше нито Ролуър, нито Уелибас, нито Кершуъл и Тисел с нетърпение ги очакваше. Мина почти час, преди да пристигне първият. Уелибас. Но Тисел не желаеше да приказва с никого и затова не мръдна от каютата си.