Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Ето тук има такъв човек — обяви Фид, протегна ръка, улови Сципион за яката и го измъкна безцеремонно в средата на кръга, образувал се около двамата спорещи. — Тъкмо човек, какъвто ви трябва. Той е извършил един рейс от Африка дотук повече от мен по простата причина, че е роден там. Е, отговори, Сцип, но така, като че крещиш, когато вятърът пречи да те чуват добре: с какви платна би поставил на дрейф кораб край брега на родината си, ако има опасност от безоблачен шквал?
— Аз няма постави на дрейф — каза чернокожият, — аз постави във фордевинд39.
— Добре, момче, но за да бъдеш готов за шквала, ще го притиснеш ли с грота, или ще отпуснеш юздите, за да препуска само с фок40?
— Всеки глупак знай това — отговори Сципион кисело, защото явно му бе омръзнало да го разпитват повече. — Как може кораб държи правилна посока с грот? Вий, мистър Дик, отговори сам на тоз въпрос.
— Господа — подхвана Найтингейл, оглеждайки се с вид на оскърбено достойнство, — кажете честно и откровено: редно ли е да се изкарва негър по такъв неприличен начин да изказва мнението си открито пред бял човек?
Този призив към предубежденията на насъбралите се бе посрещнат с всеобщ ропот. Сципион, който беше готов да подкрепи и щеше решително да подкрепи своето професионално мнение по своеобразния си начин срещу всякакъв противник, нямаше смелостта да противостои на това доказателство за всеобщо недоволство от присъствието му. Без да каже нито дума за защита или оправдание, той скръсти ръце и излезе от заведението с покорността и кротостта на човек, който толкова е привикнал на смирение, че никога не би възнегодувал. Фид обаче не можеше да се примири лесно с това бягство на чернокожия си другар, който така неочаквано го бе лишил от поддръжката си. Той запротестира гръмогласно срещу оттеглянето му; но виждайки, че всичко е напразно, натъпка устата си с няколко парчета тютюн за дъвчене и като ругаеше и същевременно продължаваше да гледа свирепо своя противник, последва африканеца, подхвърляйки, че „ако одерат кожата на тоя юначага, ще видят, че той е по-бял от противника си“.
Сега триумфът на боцмана беше пълен и той ни най-малко не скриваше радостта си.
— Господа — заговори той, обръщайки се самоуверено към наобиколилата го пъстра тълпа, — виждате, че истината е като кораб, който се приближава откъм вятъра с лисели41 от двете страни, оставяйки подире си прав килватер42 и нищо друго. Аз презирам самохвалството и не знам кой е тоя тип, дето офейка навреме, за да не стане за резил; ще кажа само, че от Бостън до Уест Индия няма да се намери човек, който да знае по-добре от мен как се управлява кораб или как се поставя на дрейф, стига да…
Дебелият глас на Найтингейл изведнъж замлъкна и очите му се впиха като омагьосани в острия поглед на непознатия в зелено, чието лице изпъкна внезапно сред по-грубите физиономии на тълпата.
— Навярно — продължи боцманът, преглъщайки думите си от смущение, че среща такъв пронизителен поглед, — навярно този джентълмен разбира нещо от море и може да реши спорния въпрос.
— В университетите не учим морска тактика — отговори бързо непознатият, — но водейки се от малкото, което съм чул, трябва да призная, че аз определено съм за фордевинд.
Последната дума бе произнесена с ударение, което я поставяше под въпрос, освен ако говорещият не я използваше за игрословица43, още повече че след това захвърли парите за сметката си и веднага напусна полесражението, оставяйки го в спокойно владение на Найтингейл. След кратка пауза боцманът продължи разказа си, макар че от умора или по някаква друга причина гласът му забележимо бе станал по-неуверен отпреди и той преждевременно прекъсна историята си.
След като завърши разказа си и допи грога, той тръгна, клатушкайки се, към брега. Там скоро пристигна лодка да го прибере на кораба, който през всичкото това време добрият шивач Хоумспън не преставаше да наблюдава с подозрение.
Междувременно непознатият в зелено продължаваше разходката си по главната улица на града. Фид пък бе тръгнал по петите на объркания Сципион, като вървешком мърмореше и подхвърляше не твърде ласкави забележки за познанията и способностите на боцмана като моряк. Скоро той настигна негъра и изля яда си върху него, като го обсипа с ругатни, загдето го бе изоставил в спора, когато е просто и ясно като бял ден, че „оная шхуна ще се движи по-бързо, ако разчита на платната си, а не на вятъра“.
39
Фордевинд — курс на ветроходен кораб, съвпадащ с посоката на вятъра. Б.пр.
40
Фок — долно право платно на предната мачта (фокмачтата). Б.пр.
41
Лисели — допълнителни платна, използвани при попътен вятър. Б.пр.
42
Килватер — следата, която оставя след себе си във водата движещият се кораб. Б.пр.
43
В английски език думата scudding освен „фордевинд“ (движение на кораб по вятъра) означава и „бързо, стремително движение“. Б.р.