Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Червеният корсар
Червеният корсар - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червеният корсар

Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:

Червеният корсар
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 191
Перейти на страницу:

Адвокатът в зелено слушаше малко разтегнатите разсъждения на Хоумспън с голямо внимание, макар че честолюбивият занаятчия ги излагаше заплетено и неясно. Проницателните му очи се местеха бързо и често от кораба към лицето на събеседника му, но минаха няколко минути, преди да сметне за нужно да отговори. Безгрижната веселост, с която се бе представил и която бе поддържал досега в разговора, изчезна напълно и се замени със замисленост и разсеяност, показваща, че макар обикновено да изглеждаше лекомислен, в известни случаи проявяваше подобаващо здравомислие. Но изведнъж се отърси от сериозния си вид, на лицето му се появи странна смесица от ирония и искреност и като сложи фамилиарно ръка върху рамото на очакващия шивач, отговори:

— Вашето изложение показва, че сте предан и верен служител на краля. Всеизвестно е, че за главата дори на най-долния съратник на Корсаря е определена голяма награда, а този, който спомогне за предаването на цялата тая шайка злодеи в ръцете на палача, ще бъде възнаграден още по-щедро, да, още по-богато. Наистина не съм сигурен, но смятам, че не е изключено такава услуга да бъде удостоена и с някакво по-осезателно доказателство на кралското благоволение. Някой си Фипс например, човек с ниско потекло, получи благородническо звание…

— Благородническо звание! — произнесе като ехо шивачът, зашеметен от възторг.

— Благородническо звание — повтори хладнокръвно непознатият, — почетно благородническо звание. Какво име са ви дали кръстниците?

— Моето кръщелно име, милостиви и великодушни господине, е Хектор.

— А родовото? Отличителното фамилно име?

— Винаги са ни наричали Хоумспън.

— Сър Хектор Хоумспън ще звучи добре! Но за да си осигурите тези награди, приятелю, трябва да мълчите. Възхищавам се на съобразителността ви и напълно подкрепям вашата логика. Вие доказахте убедително правдивостта на подозренията си и вече ни най-малко не се съмнявам, че оня кораб е пиратски и че вие скоро ще носите шпори и ще се наричате сър Хектор. Напълно съм уверен и в едното, и в другото; но в случая трябва да действуваме предпазливо. Доколкото разбрах, вие споменахте, че с никой друг не сте споделяли мнението си по този въпрос?

— С никого. Тейп например е готов да се закълне, че екипажът се състои от честни роботърговци.

— Толкова по-добре. Първо трябва да се уверим в правилността на заключенията си, а после да мислим за наградата. Ще се срещнем довечера в единайсет часа ей на оня нисък нос, който се врязва във външното пристанище. Оттам ще извършим наблюденията си, а на сутринта, когато се разпръснат всякакви съмнения, ще сме направили откритие, което ще прогърми от Заливната колония25 до селището Огълторп. Дотогава ще се разделим, защото не е благоразумно да ни виждат повече да разговаряме. Запомнете: мълчание, точност и кралска награда. Това е нашият девиз.

— Сбогом, уважаеми господине — каза събеседникът му, покланяйки се почти до земята, а другият мимоходом само докосна леко шапката си.

— Сбогом, сър Хектор — отвърна непознатият в зелено, като се усмихна вежливо и помаха грациозно с ръка. След това закрачи бавно по кея и изчезна зад къщата на Хоумспън, оставяйки главата на тази стара фамилия като много свои прадеди и наследници така прехласнат от късмета си и толкова заслепен от глупостта си, че макар и както винаги да виждаше добре във всички посоки, умственото му зрение беше напълно замъглено от облаците на честолюбието.

III глава

Алонсо: Боцман, на теб разчитам!

Шекспир — „Бурята“

В същия миг, когато непознатият се раздели с доверчивия шивач, лицето му загуби дотогавашното си престорено изражение и стана по-естествено и спокойно. Все пак би могло да ви се стори, че замислеността е непривична и неприятна за такъв ум, защото, потупвайки ботуша си с малкия камшик за езда, той навлезе в главната улица на града с нехайна стъпка и разсеян поглед. Но макар че на вид изглеждаше несериозен, малцина от тия, край които минаваше, убягваха от будния му поглед; изобщо бързината, с която съумяваше да обхване с очи всичко около себе си, показваше, че умът му е не по-малко деен от тялото. С външността и държането си, от които ясно личеше, че пътят му е познат отскоро, непознатият не можеше да не привлече вниманието на наблюдателните кръчмари, за които имахме случай да споменем в първата глава. Отхвърляйки любезните покани на най-прочутите ханджии, за голямо учудване на всички той благоволи да се спре при оня, чието заведение беше любимото сборно място за безделниците, крито се въртяха около пристанището.

вернуться

25

Едно от названията на Масачузетс. Б.р.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)