Червеният корсар

На ръст той беше далеч над шест фута; имаше огромни бакенбарди, които закриваха напълно половината от мрачното му лице, един белег-спомен от недобре зараснала рана, която някога едва не бе разделила тази половина на четвъртини, също така огромни крайници, и всичко това се подчертаваше поразително от моряшката униформа; но една дълга, потъмняла сребърна верижка и малка свирка от същия метал правеха въпросния човек особено забележителен. Привидно без да обръща ни най-малко внимание на влизането на клиент, така подчертано превъзхождащ обичайните му слушатели, този син на океана продължаваше повествованието си с глас, навярно даден му от природата като подигравка с благозвучното му име29; всъщност гласът му толкова приличаше на дебело мучене на бик, че човек трябваше да придобие известен навик, за да свикне ухото му да схваща странно произнасяните думи.

— И тъй — продължаваше той, протягайки напред мускулестата си ръка със стиснат пестник и показвайки с палец съответната посока, — гвинейският бряг беше, да речем, ей там, а вятърът, разбирате ли, духаше право от брега, както фучи котка, сякаш старецът, който го държи в мех, ако потрябва на нас, моряците, ту отпушва меха, ту отново го запушва здравата. Знаеш ли какво е мех, братко?

Този неочакван въпрос бе отправен към вече известния на читателя любопитен селски момък, който, държейки под мишница току-що получените от шивача панталони, се мотаеше тук, за да попълни с разказа на боцмана запаса от чути досега истории и да ги разправя след това на своите съселяни. Всички се разсмяха, гледайки зяпналия от захлас Пардън. Найтингейл смигна заговорнически на един-двама от приятелите си и се възползва от случая, за да „освежи гърлото си“, както оригинално нарече поглъщането на цяла пинта30 ром с вода, а после продължи повествованието си с нравоучителен тон:

— А може да дойде време, когато и ти ще разбереш какво е да те блъска насрещен вятър, ако изпуснеш кормилото на честността. Шията, братко, е предназначена да държи главата на човека над водата, а не да я разтягаш като разхлабени скрипци. Затуй, попаднеш ли в плитчините на изкушението, изчислявай навреме курса и спускай по-дълбоко лота на съвестта. — После, като превъртя тютюна в устата си, се огледа самодоволно, сякаш бе изпълнил някакво морално задължение, и продължи: — И тъй, ей там беше земята, а вятърът, както казах, духаше оттук, от юг-югоизток, и ту препускаше като кит в шквал, ту пляскаше платната о мачтите, сякаш един топ платно не струва повече от благословията на богаташ. Не ми харесваше това време — твърде несигурно за спокойна вахта, та отидох на кърмата, за да мога да си кажа мнението, ако ми го поискат. Трябва да знаете, братя, че според възпитанието и религиозните ми убеждения човек не струва много, ако не знае правилата на етикета; затова никога не сядам с лъжицата си на капитанската трапеза, докато не ме поканят, по простата причина, че койката ми е на носа, а неговата — на кърмата. Няма да кажа в кой край на кораба стои по-свестен човек; по този въпрос има различни мнения, макар че почти всички разумни хора са единодушни. Но в случая аз отидох на кърмата, за да съм подръка да кажа мнението си, ако ми го поискат; и скоро стана точно така, както бях предвидил. „Мистър Найтингейл — казва капитанът, защото нашият капитан е джентълмен и никога не забравя как трябва да се държи на палубата или когато наблизо има някой от екипажа, — мистър Найтингейл — вика, — какво мислите за оня перест облак ей там, на северозапад?“ — „Вижте какво, сър — казвам го смело, защото винаги бързам да отвърна, когато ми говорят човешки, — вижте какво ще ви кажа, сър, макар че ваша светлост разбира по-добре тия работи — което беше чиста лъжа, защото по години и опит той беше пиленце в сравнение с мен, но никога не хвърлям срещу вятъра пепел с горещи въглени или нещо друго горещо, — сър — викам, — мнението ми е да се свият трите марсела31 и да се закрепи кливерът32. Няма защо да бързаме по простата причина, че утре Гвинея ще бъде пак там, където е и тази вечер. Що се отнася до поддържането на кораба в равновесие при тия шквалове, нали имаме грот33…“