Червеният корсар

— Трябвало да свиете и грота — възкликна отзад нечий глас, категоричен като гласа на словоохотливия боцман, но не толкова груб.

— Кой невежа казва това? — попита Найтингейл рязко, защото толкова внезапна и дръзка намеса бе пробудила дремещата му ярост.

— Човек, който неведнъж е обикалял Африка от нос Бон до нос Добра Надежда и умее да различи безоблачен шквал от небесна дъга — отвърна Дик Фид, като с помощта на яките си плещи промъкна дребното си тяло през тълпата, наобиколила надутия боцман, и се приближи решително до своя вбесен противник. — Да, братлето ми, какъвто и да е човек — всезнайко или невежа, никога не би посъветвал капитана си да оставя толкова много задни платна на кораба, когато има опасност вятърът да го връхлети изотзад.

Това тъй смело изказано мнение, което всички присъствуващи сметнаха за твърде дръзко, предизвика всеобщ шумен ропот. Насърчен от тази демонстрация на подкрепа, Найтингейл не се забави да отговори, и то доста рязко. След това екна гръмлив концерт; в него гласовете на всички присъствуващи изпълняваха по-високите и по-пискливи ноти, на които пригласяха като генералбас самоуверените и енергични твърдения, опровержения и изказвания на двамата главни спорещи.

Известно време глъчката беше толкова голяма, че не се чуваше нищо от препирнята; имаше дори известни признаци, че Фид и боцманът възнамеряват да разрешат спора си с последното средство. В тази бъркотия първият успя да се промъкне до своя исполински противник и да изпречи пред него здравото си тяло; четири мускулести ръце се движеха енергично ту напред, ту назад и по всяка от тях изпъкваха като възли по моден палмов бастун кости, стави и сухожилия, заплашващи с унищожение всичко, което им се противопостави. Всеобщата врява обаче постепенно утихна и вече можеха да се чуват главните спорещи; а те, сякаш задоволявайки се да се уповават на своето красноречие, постепенно започнаха да се усмиряват, явно склонни да бранят позициите си с не такова страшно средство като яките си ръце.