Вселенно безброй азове (Срещи с Юрай Ацей)
- Автор: Стоянов Хари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вселенно безброй азове (Срещи с Юрай Ацей)». Краткое содержание книги:
Много хора, които все още са под доста силно антиазово въздействие, не могат да разберат,че полезният опит или традиция нямат нищо общо с предразсъдъците. Една личност, независимо от епохата, не страда от гибелни предразсъдъци, но едва в нашата епоха, благодарение на висшата социална революция, е възможно и належащо всяка личност да се освободи напълно от предразсъдъците, които можем да причислим съвсем свободно към антиазовите средства.
Предразсъдъците не бива да се смесват със суетата и тщеславието на хората. И едните, и другите имат общи допирни точки, но не се покриват.
Не съм в състояние да опиша и изредя всички предразсъдъци, да ги включа в някакъв индекс. Има и по-големи, и по-малки, дори дребни, предразсъдъци, нямащи еднакво антиазово въздействие, но по-малките растат и прогресивно застрашават личността. Като пример за голям предразсъдък е невярването в съществуването на азовете. Някой пита: «Добре, какво са азовете?» Аз отговарям: «Материя». Другият казва: «Е, хайде тогава ми ги покажи.» Отвръщам: «Те не могат да се виждат.» Неверникът: «Ха-ха! Как може да са материални, а да не се виждат?!» Аз: «Електрическото поле може ли да се види? Гравитационното? Магнитното?» Мълчание. Пак аз: «И азовете са, образно казано, поле, излъчвано от разумната материя, вследствие на процесите, извършвани в нея.» Неверникът ми отвръща грубо и троснато: «Глупости!» и изчезва. Той не е повярвал, няма и да повярва в обективната истина. Отровното семе на предразсъдъка отдавна е покълнало и вече е пуснало в него дълбоки корени.
Пример за дребен предразсъдък: «Защо не кръстихте детето си на дядото?» Но знаете добре, че това може да доведе и до страшен конфликт.
Не искам повече да говоря за това.“
А хората, които бяха затворили Юрай, страдаха от различни предразсъдъци. Като се почне от най-малките, за които е трудно да се каже какво са, и се стигне до най-големите, които пък предизвикват други трудности при определянето им. А знаем, че всяко определение е условно. Може да има сравнително най-изчерпателно, или пък обратно — най-непълно определение на някакво понятие. Но абсолютно пълно, обективно погледнато, не е нито едно научно определение. То не може да ни даде всичко за дадено явление, като го изчерпи докрай.
И така, Юрай беше сред много неблагоприятни условия.
Веднага в главата му започнаха да се изреждат най-различни планове за бягство.
Ако започнеше да крещи и надзирателят-санитар го чуеше, щяха да се втурнат вътре още поне двама-трима и отново да му навлекат усмирителна риза.
Същият резултат — ако започнеше да блъска, но нямаше по какво. Всичко беше с мека изкуствена облицовка.
Да се измъкне през прозореца на тавана — също беше невъзможно — беше високо дори и за човек с ръст 2,50 м.
Креват нямаше. Абсолютно никакъв предмет не се намираше в тази дупка. Нищо. Само той — безпомощен физически. Но…
Но не и азово.
След първото свиване, азовете изведнъж усилиха дейността си.
Юрай се съсредоточи.
Дори и Сритя беше усетила това, макар и някак смътно.
Санитарят от отделението, в което беше Юрай изведнъж почувства нещо като неспокойство. Той имаше неунищожени азове, които усетиха близостта на други, изключително мощни.
Неспокойството на дежурния санитар се увеличаваше. Хвана го първо яд на началниците му. Дори и самият той не знаеше за какво.
След известно време започна да проверява през отвори на вратите как са пациентите.
Щом стигна до Юрай неспокойството му се увеличи. Санитарят не знаеше дали това е съмнение за нещо нередно или просто е от умора, възможна в този късен час.
Отначало помисли, че има нещо съмнително в спокойствието на Юрай, който беше седнал в средата на килията.
В този момент азовете започнаха да действат.
Юрай, усетил че го наблюдават, премина към безумно смел план.
Направи челна стойка, а след това се изправи на ръце и започна да ходи из килията, като риташе с крак прозорчето на шпионката. Това се повтори десет пъти, а през цялото време санитарят наблюдаваше, ставаше все по-озадачен.
На единайсетия път Юрай ритна доста силно прозорчето, но този път с тока на обувката си. И успя — счупи го, което предизвика моменталната реакция на повече ядосания, отколкото смаян санитар. Той връхлетя в килията, като смяташе, че ще се справи сам с Юрай.
Но въобще не беше предвидил.
От същата поза — стоящ на ръце — Юрай му нанесе силен ритник в лицето, след това се намери отгоре му, а след части от секундата санитарят беше в безсъзнание.