Вселенно безброй азове (Срещи с Юрай Ацей)
- Автор: Стоянов Хари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вселенно безброй азове (Срещи с Юрай Ацей)». Краткое содержание книги:
Но Юрай е на мнение, че ако тази борба не се организира в целия свят, то тя ще бъде за успокоение само на една малка част от бунтовните пориви. Нашата цивилизация е една цялост и всички коренни промени в нейната вътрешна структура обуславят и цялостната промяна на тази структура.
Ето — пак ще се върнем към пролетта. Тя идва почти едновременно на еднаква географска ширина. И почти едновременно си отива. Така е и с останалите сезони.
А прогресивните скокове в нашата цивилизация са като сезони в развитието й — така образно се изрази Юрай. Природата си има грижа за годишните времена, а обществото — за своето развитие. Начело на всички обществени развойни стъпала, в които изобилно са били употребявани антиазови средства, са били винаги неличности. Погрешно е да се твърди, че все някой от тях е бил личност. Този, който твърди такова нещо, не се съобразява с уязвимостта на азовете у личности, влезли в допир с огромни антиазови средства, каквито са парите и властта, взети заедно. Но същността на тези обществени стъпала е такава, че не е била в състояние да унищожи всички азове, а с това и всички личности. Защото дълбоката същност на всяко общество се състои в това, че то представлява една макроличност. Необходимо е абсолютно физическо унищожение на членовете на обществото, независимо от това, дали са личности или не, защото и неличностите могат да имат поколение от личности.
Юрай каза:
— Страхът и инстинктът за самосъхранение са отбранителен рефлекс на азовете. Те се срещат и у неличности, тъй като нервните връзки, макар и неазови по своята същност, са затвърдени с азова помощ, и след елиминирането на азовете, тези инстинкти са изключително силни. Това предпазва от цялостно унищожение човечеството, носител на всеобщата земна цивилизация.
Всичко това научих през следващата пролет, при третата ми среща с Юрай.
От нея научих и много други неща. Но не бързайте — за тях ще стане дума по-нататък. Този път бях по-дълго в града на Юрай, срещнах се и с други хора, за да разбера как всъщност се възприема неговият поглед на света. Без съмнение — различно.
Развитието на всяка степен на материята, започвайки се от най-низшата, става все по-сложно. Затова, естествено е, че при разумната материя сложността се е степенувала, тъй като самата тя изхожда и съществува въз основа на по-низшите, а и се сблъсква с техните противоречиви същности.
За да възтържествува разумът, ще трябва да се жертва много, много време.
А знаете, че материята съществува чрез времето и движението.
За една година Юрай беше успял да напише и издаде „Азовете през погледа на един материалист“.
И отново стана бум.
НЛО изчезнаха от небето.
Но този път противниците на Юрай били по-изобретателни.
Една вечер се звъни на вратата.
Сритя отваря.
Буквално е избутана от няколко санитари, които най-безцеремонно навличат усмирителна риза на Юрай и го откарват с линейка.
Естествено, методът е познат. Не е нужно голямо въображение.
Юрай разбира, че съпротивата е излишна. Решава да чака.
В психиатрията е затворен в единична килия с изолирани стени. Бягството е невъзможно.
Но ти, който излезе от стадиона на смъртта, ще се измъкнеш и оттук!
Важното е, че азовете винаги са свободни, бидейки съставна част на някоя личност.
В книгата си Юрай пише още в самото начало:
„Първата буква от азбуката на великия Философ е наречена азъ. Алфата на човешката личност е азът. Първият революционер в света е азът. Свободата и демократичната равноправност между личностите е най-съкровената същност на азовете.“
В книгата на Юрай пишеше: „Свободата на личността е господство над обстоятелствата и отношенията, в които човек живее. Да бъдеш свободен означава да имаш възможност да действаш във всички области на живота, да правиш избор, да вземаш решения съзнателно, по своя воля, съобразно с условията на нещата и отношенията в обществото. Да бъдеш свободен означава да отговаряш за своите постъпки. Свободата на отделния човек не може да бъде свобода извън обществото.“
И по-нататък:
„Всеки, който наруши такава свобода, унищожава висшите междуазови отношения на отделните личности, членове на дадено общество. Отделната епоха създава свои ярки отличителни черти на личността, но за всяка епоха е най-характерно това, че извън азовия стремеж за установяване на демократично-равноправни разумни отношения, личността се губи като такава, т.е. тя е свързана единствено с прогреса на човечеството. Въпреки това, не може да се твърди, че човек от предишна епоха, пропагандиращ християнството, не е личност. Като красноречив пример за личност от феодализма може да послужи Константин-Кирил Философ, макар и провъзгласен от църквата за светец.