Вселенно безброй азове (Срещи с Юрай Ацей)

На възклицанията ми не обръщайте внимание. Например, последното ми — то си е чисто и просто устойчиво словосъчетание, изпразнено от първоначалния си смисъл.

В самото начало споменах на Юрай за появата на азовете. Той въобще не се учуди. Каза ми,че работел върху този проблем.

Но аз на свой ред пък се учудих. Не очаквах!

— Могат да ме обвиняват в каквото си искат. Това си е тяхна работа — Юрай беше в добро настроение. Може би то винаги беше такова, не знам.

— И заради откритието на азовете ли те намразиха?

— Трудно е да се каже. Всички ме обвиниха за това, но по различен на чин. Едни твърдяха, че съм идеалист, други — че съм вулгарен материалист, трети направо заявиха, че съм анархист.

— Какви им бяха аргументите?

— Всякакви, но подчинени на ориенталската логика.

— Тоест?

— Някой искаше да се отърве от мен. И успя да ме изолира, разбира се.

— По какъв начин?

— Дадоха ми народна пенсия, за да млъкна.

— А ти?

— Заради децата я приех.

— А Сритя?

— Тя мисли като мен в този случай.

— Не е съгласна, така ли?

— Да. Затова се и отказах след време. Върнах всичко получено.

— А сега?

— Работя.

— Да, знам, но какво стана с азовете?

— Водят се спорове. Нападат ме. Но някои вече започнаха да се съгласяват с мен.

Разбрах от Юрай, че главната причина за споровете е самият термин. Понятието, означавано с него, бивало видеоматериализирано, както се изрази Юрай. Значи, противниците му се проявявали като вулгарни материалисти. Те твърдели, че Юрай искал да възвърне идолопоклонничеството, само че в по-модерна форма, като замени фигурките от слонова кост и дърво с измислени фигуроиди, помещаващи се в мозъка. Дори някои започнали да злоупотребяват, като основавали „азови секти“. Те се проявили на дело като продължители на исихазма. Юрай трябвало да води постоянно борба с изопачителите на теорията за азовете. Още по-трудно станало това, когато започнали да използват азовете за рекламни цели. Въобще, всичко предизвикало сензационен взрив. Юрай бил канен от телевизионни и радио-компании да изнася рекламни лекции за азовете, журналистите го преследвали навсякъде. Старите му приятели напълно го изоставили. Някои от тях му заявили направо, че го смятат за откачил. Започнали да излизат брошури със заглавия като: „Аз и азовете“, „Аз или азовете“, „Наркомания и азове“, „Психическо равновесие и азове“, „Секс и азове“, „Полови разстройства и азове“, „Секс и азове“ и още какво ли не щете. Дори местната телевизия изготвила набързо многосериен мултфилм, наречен „Азовата колония“, в който се разказвало за приключенията на много азове в мозъка на някакъв луд. Явно имали пред вид Юрай. Но азовият бум бил кратък. Скоро бил изместен от UFO или НЛО. Тогава Юрай си отдъхнал. След казармата и войната, това било следващото голямо изпитание за него. Издържал и този път. Едно го учудило, че военните въобще не се появили в дискусиите за азовете. Той отдавна бил в конфликт с тях, а те не използвали удобния случай, за да сразят противника си. Но това не било случайно. Когато шумът около азовете утихнал, военните на няколко пъти се опитали да изнудят Юрай да работи за тях. Взимали го запас, с него разговаряли разни цивилни, един от които му намекнал за съществуването на военен научноизследователски институт, който се занимавал вече с този въпрос. Военните не искали да се откажат и от това оръжие. Защото владеят ли азовете, тогава няма да бъде нужно да се използва друго оръжие. Но сметките на униформените били криви. Те не се съобразявали с това, че до тайните на висшата материя не се достига толкова лесно. А и мнозинството от азовете са придобили естествения рефлекс, който ги предпазва от всякакви груби намеси отвън. Благодарение на това, човечеството е останало живо през хилядолетията. А военните се опитали да вникнат в най-съкровената природна тайна, за да я подчинят.