Вселенно безброй азове (Срещи с Юрай Ацей)
- Автор: Стоянов Хари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вселенно безброй азове (Срещи с Юрай Ацей)». Краткое содержание книги:
Когато се срещнахме за първи път, вие не очаквахте, че ще стигнете до тук. Може би сте си мислели съвсем друго. Инертно сте разлиствали страниците и сте се отегчавали. Не искам да кажа, че всички от вас, но все пак — част от вас. Още в самото начало ви казах, че не ме интересува, дали ще ми повярвате. Дали е истина това, за което ви говоря — вече е важно. Важно е, защото спорът помежду ни е назрял. Който и да е на страната на Юрай, а и на моя страна, ще трябва да се защитава от останалите. Бранете се твърдо, вие, наши поддръжници! А вие, които решихте да ме оборите, все пак сте безсилни. Като малки деца, които разплакани замахват към родителите си, за да отмъстят за неизпълнения им каприз.
Дразни ви пролетта ли?
Имайте пред вид, че тя е по-реална от всички останали, които съществуват в литературните произведения. Ето, аз я поемам, вдишвайки. Тя не е измислена. Усещам топлината й. Чувствам аромата на цъфналата наблизо вишна. Виждам хората, обзети от пролетното настроение. Те са опиянени!
Дразнят ви моите думи? Трудно ще ги замените. Нямате подходящи. Захвърлете книгата тогава. Ваше право си е.
А ако ви дразни Юрай, никой не е в състояние да ви помогне. Спасявайте се! Бягайте! Плюйте си по-скоро на петите! Избягайте, ако искате, от себе си. Разкъсвайте се вътрешно, беснейте, правете каквото щете!
Юрай, върху теб ще се излее много чужд и безсмислен гняв.
Гневът на тези, от които не зависи нищо във Вселената!
Смешен гняв!
Отидете в дискоклубовете, за да изразходите излишната си енергия. Напийте се и беснейте. А не ме разсмивайте. Пречите ми да пиша.
Загинете в дискотеките. Слейте се с първичното, за да разберете колко сте жалки.
Но дали ще го разберете?
Наистина, не ме интересува!
Не е и важно.
Важните неща ги разбрахме, нали — помогнаха ни азовете.
А на вас, на които помагат антиазово действащите метали, тежко’ ви. Колко писатели са се помъчили да ви поправят! И аз няма да успея, но важното е, подчертавам, че много хора ще последват моя пример, а колко още мислят като мен!
Могат ли да бъдат унищожени вселенно безброй азове?
Опитваха се много пъти.
Напразно.
В света пиночетовците се броят на пръсти.
А ние още ги търпим!
Антиазов метале, ти ще бъдеш превърнат в полезна енергия и твоите почитатели, които те боготворят, ще се изпарят, ще останат само някакъв мъгляв, постепенно разпръскващ се спомен.
И човечеството ще ги забрави.
Едната шепа хора, които владеят с помощта на този метал част от човечеството, вече сама знае участта си.
И не може повече да ни лъже.
Минавам под тополите. Стари, може би вековни дървета. А под тях — попадали дългите им зелени цветове. Мирише на есен. През пролетта можело да мирише на есен! Да, разбира се. Пролетта съчетава мирисите на всички сезони. Ранна мъглива утрин — зима, ще кажете. Гореща следобедна мараня — сякаш е лято! И изведнъж — мирис на есен!
Но пролетта си е пролет.
С нежните светлозелени, току-що разпукнали се листа. С омайващия мирис на цветове, цветове, цветове… Минете привечер край цъфналите дворове, които все още могат да се открият и в големите градове. Всичко, което пиша, ще стане излишно. Изведнъж. С един замах — замаха на пролетта.
Аз съм един мъж, който се е влюбил безумно. Представете си — пролетта е една прекрасна жена. Плътта й ухае — това е майката Земя. Когато Пролетта си отиде — нещо ме стиска за гърлото, сякаш някой иска да ме удуши. Наистина — не ми достига въздух; същото ми се е случвало само при раздяла с онази, без която не мога.
Човек не може да има всичко, което желае.
Ако го получи — самият той ще стане нищо, едно безазово същество, разплуло се от доволство и безцелие.
Това се случва с тези, които имат антиазови средства.
С мен не може да се случи. Нито с моите близки.
А дали съм се задъхвал от щастие? Това е нещо непознато за мен. Не че не познавам щастието. Дори и за миг, всеки, чак и най-големият нещастник, се е срещнал с това, което условно наричаме щастие.
Първата асоциация, която извиква у мен пролетта, е мисълта за свобода, любов и щастие. Всички тези неща са толкова сложни, че никой досега не е успял да ги определи точно. Но аз мога да ви кажа, че няма нищо във Вселената, което да бъде сложно в някаква строга бронирана рамка, неразрушима от никого. Тези три понятия изразяват най-същественото в смисъла на човешкото съществуване, но всичко, свързано с тях, ще ви стане ясно едва тогава, когато разберете, че и трите неща са неотделими от нашите азове. Защо ли? Защото човешките азове могат да съществуват само в личности, а личностите са винаги свободни, дори и оковани във вериги. Не съм съгласен, че един милионер може да бъде личност. Той няма азове.