Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Асансьорът дойде и Шрадер млъкна. Сам надникна в кабината, увери се, че е празна, и щом двамата се качиха вътре, се опита да обясни поведението си:
— Не ти ли се струва странно, че съпругът й изчезва в нощта, когато тя едва не загива при катастрофа и е спасена от мистериозен мъж? Прекалено много съвпадения има.
— Ти да не би да твърдиш, че зад всичко това стои някакъв обожател?
Тя не обърна внимание на сарказма на партньора си и отвърна:
— Мисля, че е напълно възможно той да я е преследвал, когато е видял, че колата й изскача от пътя. Останал е, за да я спаси. — Още щом изрече думите, й се прииска да си бе замълчала. Дори на нея тази хипотеза й прозвуча ужасно нелепо.
— Това ли е голямата ти теория? — присмя се Шрадер. — Преследвач, който по някакво чудо се превръща в рицар? Нека сега ти изложа моята теория — Манинг е затрупан някъде от виелицата и по една или друга причина още не може да се измъкне. Госпожа Манинг е изгубила контрол над колата си и е излетяла от пътя. Ето защо тази хипотеза ми харесва — абсолютно същото нещо се случи на стотици хора в неделната снежна буря! Ето защо не харесвам и твоята хипотеза — напълно неправдоподобна е. Всъщност е направо тъпа. С две думи, не струва.
Вместо да се вбеси от думите му, Саманта просто го изгледа и внезапно избухна в смях:
— Прав си, но, моля те, не си скъпи похвалите.
Шрадер беше мъж и като всички мъже приемаше като комплимент думата „прав“, която от своя страна моментално оправи настроението му.
— Трябваше да споделиш хипотезата си с мен, преди да плашиш госпожа Манинг — скастри я той, но много по-меко.
— Сетих се за преследвача едва когато стигнахме там — призна си Сам, когато вратите на асансьора се отвориха на партера. — Крушите изведнъж ме подсетиха за това. Кошницата с плодовете ме наведе на мисълта, че изпращачът е наясно с навиците на актрисата — вътрешна информация — а пък нямаше и картичка. После, като видях колко емоционално реагира госпожа Манинг, като заговорихме за тях…
— Тя вече ти обясни защо реагира така.
Почти бяха прекосили фоайето, когато Сам реши да направи една справка, а Шрадер неправилно си помисли, че тя отива в дамската тоалетна.
— Чакай ме в колата — каза му тя.
Отиде до информацията, където още няколко букета цветя стояха и очакваха да бъдат занесени на получателите си. Сам показа значката си на една от по-възрастните доброволки със синкава коса и картонче на престилката, на което пишеше „госпожа Новотни“.
— Днес сутринта да сте получавали голяма кошница, пълна с круши? — попита я Сам.
— Да. Всички се възхитихме на сочните плодове.
— Случайно да сте забелязали колата, с която ги доставиха?
— Всъщност да. Колата беше черна — като колите на филмовите звезди. Сигурна съм, защото точно тогава отвън имаше и някакви младежи, които й се възхищаваха. Едното от момчетата дори каза, че струва поне триста хиляди долара!
— Споменаха ли марката?
— Да, казаха, че е… — Жената се замисли, сетне лицето й изведнъж грейна. — Казаха, че е „Бентли“! Мога да опиша и шофьора — беше мъж в черен костюм, с черна шапка с козирка. Точно той донесе крушите от колата. Остави ги на бюрото ми. Каза, че са за госпожа Манинг, и ме помоли да й бъдат доставени колкото се може по-скоро.
Сам се почувства като пълна глупачка. Явно скъпите плодове бяха доставени от професионален доставчик, който е карал луксозно бентли. Шрадер беше прав.
— Много ви благодаря, госпожо Новотни, благодаря за съдействието.
Сам вярваше, че е важно да бъде любезна със съвестните граждани. Затова увери доброволката, че информацията й е била много полезна, сякаш й благодареше, че е била така добра да се замеси.
Жената зад бюрото така се зарадва, че се опита да бъде още по-мила с младата детективка.
— Ако искате да разберете нещо повече за шофьора, можете да попитате човека, който ги изпрати — предложи тя.
— Не ми е известно кой ги праща — рече Саманта. — В кошницата нямаше картичка.
— Пликът изпадна, затова.
Нещо в тона на жената накара Сам да се обърне. Госпожа Новотни държеше малък хартиен плик в ръка.
— Щях да го изпратя на госпожа Манинг по някого от доброволците, но те са толкова заети в момента, че… Заради бурята болницата ни е пълна. Има много хора, които са се наранили при падания, които са катастрофирали или са получили инфаркт.
Сам горещо благодари на доброволката, взе плика и тръгна към изхода. Отвори плика, но не защото очакваше да направи някакво разкритие, а защото не й се искаше отново да се излага пред Шрадер или да разстройва госпожа Манинг заради кошница круши, от която е изпаднал някакъв плик. Извади малка картичка. Беше написана лично от някого. Прочете съобщението, докато вървеше. Сетне изведнъж се закова на място. Препрочете картичката още два пъти.