Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Той бе открил, че с годините нивото на водата в Кралския се понижава. Не много, защото все още е стотици фута дълбока, но достатъчно, за да се покаже първият външен канал, който Стабилния бе построил преди два века. Каналът бе заместен с цяла система изходни тръби под нивото на водата, но така и не бе зазидан. Оттам Стабилната полиция излизаше да охранява външната стена, а още по-преди е изхвърляла нашествениците след като им поставят биологичните бомби. Трима мъже с картечници охраняват канала, но за хора като Снед това бе топло посрещане с мек червен килим и неонов надпис „Добре дошли“. Той бе пропълзял в тази дупка преди осем години през труповете на охраната. Втурнал се в Квартала, жаден за развлечения, но за нещастие не е знаел за блокирането в единайсет часа.
Колкото повече приближавах стената, толкова по-голям ми изглеждаше входът на канала, но разбирах, че няма да бъде лесно да проникна вътре. След двайсет ярда стъпих на ръба на пътеката, седнах, после се прехвърлих от долната й страна и увиснах. Външната стена на Стабилния не може да бъде разрушена от нищо друго освен от ядрено оръжие. Снед бе почерпил по-голямата част от информацията си от един оцелял от последната група, която бе минавала през стената. Вече не би могла да бъде премината по никакъв начин. Затова и не вярвах Стабилната полиция да си губи времето да охранява толкова стриктно околните пътища. Но човек никога не знае.
Пътят свършваше на няколко ярда от стената. Бе разрушен преди много години от Стабилните власти. Пред мен, в изгладените от вятъра камъни, се виждаше бледа следа — там, където някога е бил големият портал. Беше добре зазидан. Почувствах се странно. Сякаш щях да нахлувам в огромен мавзолей — гробница, затворена собственоръчно от живите хора вътре.
Както си се полюшвах леко, хванат за железните релси на пътеката, разбрах, че ме очаква друго предизвикателство. Трябваше да премина почти два ярда вода срещу течението и да успея да се хвана за нещо от другата страна. Имах нужда от дяволски късмет. Свих мускули, подготвих се. Огледах внимателно местността под дупката. Опитах се да различа нещо, за което да се хвана, без да се убия.
Нищо не видях. Отдолу каналът изглеждаше като голям ръждясал метален лист, като останки от стара скоба или подпора. По краищата листът бе отънял и приличаше на опасна уста от назъбен метал. Ако направех опит да се закрепя там, просто щях да изгубя пръстите си преди да потъна десет фута надолу, откъдето не се надявах да изплувам. Самият канал беше около един ярд. Изчислих шансовете си да се хвърля в него присвит, както бе направил побърканият Снед.
По дяволите, казах си аз. Ръцете ме заболяха, по дяволите!
Можеше да си вися там цял ден или докато издържат ръцете ми, ако не ме бе осенила идеята да тръгвам. Усетих лек полъх пред стомаха си и след част от секундата чух щракване и енергиен изстрел. Огледах се ужасен. През това време изстрелът се повтори.
Някакво копеле стреляше по мен.
Развитието на нещата ме обезпокои. Залюлях се бързо напред и назад, колкото можех, като през това време опнах шия да видя откъде се стреля. Нищо не можах да забележа, но съскащият рикошет отгоре трийсет секунди по-късно разруши илюзията ми, че става въпрос за случайност. Истина е. Ала не можех да измисля нищо. Дайте ми почивка, помислих си. Достатъчно мъка ми се е насъбрала, не е ли така?
Стабилната полиция сигурно бе поставила някой на пост от външната страна на дупката. Него съм видял на Площада. Люлеех се напред-назад, като при едно движение назад друг енергиен куршум прониза въздуха на мястото, където преди секунда беше стомахът ми. Трябваше да променя положението на тялото си, по дяволите.
Нов куршум се завъртя зад мен, докато бях напред. Скоро трябваше да потеглям: куршумите зачестиха. Залюлях се назад, разкърших китки, стегнах мускули. При най-високото положение на тялото ми се отблъснах с ръце, колкото се може по-силно, набрах скорост и полетях.
Престарах се. Толкова се засилих, че краката ми се оказаха прекалено напред. За миг имах чувството, че ще си размажа първо гърба, после и черепа в стената. Опитах да свия краката си и да се понеса с ръце напред. Постигнах полуизправено положение на тялото при полета точно навреме, за да се ударя болезнено в камъка отстрани на канала. Затърсих с ръце. С дясната напипах отвора на един изход. Замахнах с лявата над него. За миг пръстите ми се изхлузиха от старата зидария, но все пак се задържах.
Един куршум се заби в скалата на крачка от главата ми. Господи, ядосах се аз, защо не ме ослепиш и не подпалиш дрехите ми? Отчаяно, но внимателно, за да не се изхлузя, се изкатерих към отвора на канала. Бях пъхнал дясната си ръка достатъчно навътре, за да се хвана за някоя вдлъбнатина, когато друг куршум се вряза в стената, този път по-наблизо.