Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
Очите на Веста потъмняват още повече.
— Не искай това от мен, княже.
Но ти настояваш и тя се съгласява, макар и без желание. Веста хваща ръката ти, вглежда се в нейните линии и казва:
— Ти си богат и щастлив. Очакваш дете, но това, което чакаш, няма да дойде. Ще дойде неканеният, Трошача. Земите ти ще запустеят, град Илир ще бъде разрушен. Княгинята…
Торк хваща дръжката на меча.
Как ще постъпиш?
Ще оставиш Торк да съсече Веста — мини на 141.
Ще насъскаш кучето си срещу нея — попадаш на 236.
Ще й платиш и ще я пуснеш да си върви — отиваш на 80.
102
Отиваш към коня си и сваляш въжето от него. Обръщаш се и поглеждаш надолу. Торк и тримата войници пълзят нагоре по склона. Всички са здрави и невредими.
Групата е готова да продължи нощния си поход.
Отиваш на 25.
103
Очите ти оглеждат брега от пясъчните ивици на запад до групата дървета на изток. Острият ти поглед забелязва, че нещо стърчи от листака.
— Какво е това, Торк?
— Лодка, княже, кълна се в бога! — отвръща старият воин.
— Да вървим нататък — махваш с ръка към дърветата. — Може това да ни е късметът!
Торк избързва напред.
Мини на 206.
104
Стигате до езерото и завивате на изток. От време на време хвърляш поглед към каменния великан, но веднага извръщаш очи от него. Не ти се ще да те омагьоса дотолкова, че да те направи безпомощен пред него. А досега тоя гигант не е сторил нищо, само стои и дреме, потопен до кръста в чистата езерна вода.
— Торк!
Старият воин се накланя към теб.
— Да, княже!
— Чуваш ли тоя шепот?
— Шепот ли? Какъв шепот, княже?
Двамата войници също не го чуват. А ти го чуваш съвсем ясно. Той ти шепне да поспреш, да си починеш, да не бързаш много.
— Ти си глух, Торк — крясваш му сърдито. — Глух си като пън.
— Ушите ми не чуват както преди, княже — съгласява се старият воин. Гласът му е равен и спокоен. Понякога ти се иска да си като него.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 222.
От 7 до 12 — прехвърли се на 81.
105
Докато с дясната ръка продължаваш да се държиш за камъка, с лявата опипваш цялото си тяло докъдето можеш. Макар че всичко те боли, счупено и изкълчено няма, ти си цял и невредим.
Може би идеята да тръгнеш неподготвен на път, и то през нощта, не беше от най-добрите. Още си в началото на пътя, а вече даде толкова много жертви. Ще успееш ли да се спасиш? И ако се спасиш, какво ли те чака по пътя?
— Торк?
Старият воин мълчи. Поглеждаш към него. Торк се е свил в гънката на каменното рамо и не мърда.
— Чуваш ли ме, Торк?
— Чувам те, княже. Ако мръдна, ще падна и ще се пребия.
— Добре ли си?
— Не зная. Струва ми се, че нямам нищо счупено.
Ако мислиш, че Торк ще се оправи сам, мини на 162.
Ако решиш да тръгнеш към стария воин, попадаш на 237.
106
Слизаш от коня и се взираш в мрака. Не забелязваш нищо. Нищо, което да се движи.
— Торк, жив ли си?
От тъмнината до теб долита глас:
— Още не зная, княже.
Старият воин е отървал кожата!
— Къде си? Не те виждам.
— Тук някъде.
Едва сега забелязваш, че нещо се движи в мрака. Сваляш въжето от седлото и го хвърляш към Торк. След малко старият воин изпълзява на пътеката, задъхан и облян в пот. Даваш му четвърт час за почивка. После тръгвате към друга пещера.
Отиваш на 173.
107
С Торк се разбирате без думи. Поглеждаш към него, Торк смушква коня си и се втурва вихрено на помощ. Ала на теб ти се струва, че старият воин прекалено се бави.
Ударът на копието попада в сънната артерия на великана или по-точно в мястото, където трябваше да се намира тя. Върхът на копието се плъзва по каменната плът на Трошача. Тава е поредният неуспех на обикновеното оръжие срещу каменното чудовище.
Или поне така щеше да бъде, ако Трошача не беше се обърнал към мъничкото същество, което бе дръзнало да го безпокои.
Мини на 191.
108
Много скоро разбираш, че си подценил противника. Призракът на езерото се бие като опитен воин. И макар че ударите му не винаги са точни, той компенсира грешките си с изключителна, нечовешка сили. Призракът си е призрак!
С един могъщ удар Призракът на езерото те поваля на земята. Победният му вик кънти в ушите ти. Преди още Торк да се хвърли към вас, Призракът те удря с дръжката на меча си по главата. Последното, което успяваш да зърнеш с помътнелия си поглед, е как тъмната безформена маса се скрива в храстите.