Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
Отиваш на 122.
98
Поглеждаш на юг и замръзваш на мястото си. Каменният великан, гол, само с една набедрена превръзка, крачи бавно и тежко нагоре по хълма. Земята трепери под краката му. Пред него бягат конници, волски каруци, пеши воини. Някой се опитват да го спрат, но великанът ги мачка с босите си крака, без дори да забележи. На раменете си е метнал огромен каменен боздуган.
Ниското полегато чело и широката челюст на великана ти подсказват, че той няма да спре насред пътя. Това ли е Трошача?
Чува се трясък, отчаяно цвили подплашен кон. Каменният великан току-що е премазал една каруца. Трябва да го спреш на всяка цена. Каква ще бъде първата ти мисъл?
За княгинята — мини на 20.
За града и неговите защитници — попадаш на 143.
99
Даваш знак на ловците от първата катапулта. Те изстрелват един голям камък срещу Трошача и пускат трупите срещу него. Трупите се търкалят по стръмнината с нарастваща скорост и оглушителен грохот. Великанът стъпва на една от трупите, залюлява се, но запазва равновесие. После стъпва на няколко други трупи, губи равновесие и пада по лице.
При падането гигантът протяга ръка към Торк, който бяга с коня си от него. Тук стръмнината е толкова голяма, че клетото животно се задъхва. Огромната длан на Трошача пада върху коня и ездача. Конят цвили отчаяно, прави още няколко крачки и рухва на земята, целият облян в кръв. В своята кръв и в кръвта на ездача.
Втурваш се към мястото, където пада Торк, той лежи по гръб, с изтичаща кръв. Гръдният му кош е премазан, краката му са счупени, това са последни мигове от живота му.
— О, Торк! — казваш с мъка.
— Не тъгувай, княже — успява да промълви старият воин. — Ние ще победим.
— Но защо толкова скъпо трябва да платим за победата?
— Животът се промени много. Магии, джуджета, великани. За нормалния човек вече няма място.
Последните му думи едва се чуват. Затваряш очите на мъртвия Торк. Великанът се изправя и тръгва към теб. Този път той накуцва с левия си крак. Даваш сигнал на ловците да пуснат втория и третия куп от трупите и бягаш встрани от пътя им.
Великанът отново стъпва върху търкалящите се дървета. Той се олюлява, по лицето му е изписано изумление. Този път силата и огромната му маса са против него.
Трите машини изхвърлят товара си срещу Трошача. Първият камък го удря в гърдите, вторият минава край него, третият попада в коляното. Чува се силен трясък и в коляното на Трошача се появява пукнатина.
Ще дадеш ли заповед за зареждане на машините?
Да — мини на 14.
Не — отиваш на 153.
100
— Няма защо да киснем тук — казваш на Зияд. Той кимва с глава и двамата тръгвате надолу по стълбата. Този път вървите по-бързо. След няколко минути стигате в полумрачния приземен етаж на кулата. Край вас се шмугват два тлъсти плъха.
— Ц-р-р-р-р — казва единият.
— Ц-р-р-р-р — отговаря другият.
— Ясно, разбрахме си — кимваш им ти и излизаш от кулата. Вляво от теб се разстила долината на западните плодородни земи, а право пред себе си виждаш искрящата сребриста лента на реката.
Торк и Веста идват при вас.
— Стигнахте ли до върха, княже? — пита старият воин.
— Да. Странна работа, от върха нищо не се вижда, а от тук виждам всичко.
— Няма нищо странно. Колкото по-високо се качваш, толкова по-малко виждаш — казва Веста.
Да, така е, Веста е права.
Мини на 41.
101
Вратата на тронната зала се отваря. Всички глави се обръщат нататък. В залата влиза жена с вехта, скъсана наметка. Шарена кърпа покрива косата и челото й. Главата й е сведена към земята. Не можеш да видиш лицето на новодошлата, но си сигурен, че това е едно клето, окаяно създание.
Музиката забавя ритъма си. Жената прави няколко крачки напред и пада на колене на почтително разстояние от трона.
— Знаеш ли защо съм те повикал? — питаш жената.
— Да, княже — тихо отговаря тя.
Изненадата ти е безкрайна. Поглеждаш към Торк.
— Нищо не съм й казвал. Кълна ти се, княже! — слага ръка на сърцето си той.
Тогава откъде знае за какво я викаш? Заповядаш на жената да се приближи. Тя пристъпва плахо напред.
— Коя си ти?
Жената вдига глава. Кърпата се плъзва и пада на раменете й. Непознатата е млада, красива, с големи тъмни очи. Дългата й черна коса блести на светлината на свещите.
— Аз съм Веста, гадателка.
Става интересно!
— Ето ти ръката на един щастлив човек. Предскажи ми бъдещето!