Талисманите на Шанара

— Няма да се връщаме без нея — бе заявил Падишар. — Ще направим всичко, за да я освободим. Веднъж я спасихме, няма да я оставим повече да ни я отнемат.

— Кърте — бе прошепнал той, коленичил пред странното дребно създание, — ти трябва да ни заведеш вътре и ако може отново да ни изведеш навън. Но не бива да влизаш в битка, разбираш ли? Стой настрана. Защото, Кърте, когато освободим Дамсон — той дори не допускаше друга възможност, както забеляза Пар — единствен ги знаеш как да я изведеш в пълна безопасност. Съгласен ли си? — И Кърта кимна тържествено.

— Пар, твоята задача е по-тежка — продължи вождът на независимите, като се обърна към Равнинеца. — Ако се сблъскаме с Шадуините, трябва да използваш магията си, за да ги отблъснеш. Планинеца успя да постигне това с неговия Меч, когато бяхме обсадени в Шахтата. Този път ще трябва ти да го направиш. Аз нямам средства за защита срещу тези чудовища. Ако ги срещнем, момко, не се колебай.

Пар беше решил, че в краен случай, при тези обстоятелства ще използва песента-заклинание, тъй че не се поколеба да обещае на Падишар. Онова, което не можеше да обещае — но не му каза — бе дали ще успее да овладее магията. Вече бе доказал, че не може да разчита на нея, че тя може да му се изплъзне и да освободи сила, която да го унищожи. Но всички подобни страхове бледнееха пред тревогата му за Дамсон Рей. Чувствата му, потиснати докато бягаха от града и преследвачите и той си мислеше, че ще се спасят заедно, го овладяха изведнъж щом разбра, че е отвлечена, и сега бушуваха в него като неукротим огън. Обичаше я. Може би я бе обикнал от пръв поглед или най-късно в момента, когато тя го бе спасила след смъртта на Кол. Тя бе част от него, по-скъпа от всичко и той не можеше да допусне мисълта да я загуби. Беше готов да пожертва каквото и да е, за да я спаси. И щеше да го направи. Дори с риска да освободи една магия, която да го промени завинаги и дори да го унищожи. Така да бъде. Ако Ример Дал беше прав относно неговата същност, значи и без това нищо не можеше да направи, за да се спаси. Не можеше да се предпазва от опасностите на магията в момент, когато бе заплашен животът на Дамсон. Щеше да направи всичко, което е по силите му.

И така, тримата тръгнаха, решени че животът на Дамсон си струваше да загубят всичко, с ясното съзнание че рискът беше голям и трябваше наистина всичко да заложат. Канализацията се простираше пред тях под формата на тесни, извити тунели, мракът бързо се сгъстяваше. Скоро щяха да бъдат принудени да запалят факла, а това щеше да бъде опасно, когато приближат до градските стени. Защото там онези чудовища сигурно имаха постове и под земята, както и над нея, а светлината на факлата можеше да се види отдалеч.