Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Нещо не беше наред.
Той хвана Падишар за ръката. Огромният мъж се обърна изненадан. Пар се огледа наоколо, усети някакво движение отзад, някакво тъмно присъствие… Шадуините! Те бяха…
И вратата зад тях се отвори с трясък. Трима Преследвачи в черни наметала се втурнаха към тях. Това бяха силуети на Шадуини, сгърчени и свити в прикриващите ги облекла, оръжията им просветваха на светлината на факлите. Падишар извади меча от ножницата. Пар протегна ръка към Меча на Шанара, но веднага я отдръпна като от въглен. Щеше да го изгори, ако го докосне! Знаеше, че гори!
— Падишар! — изпъшка той.
Едрият здравеняк се обърна към вратата зад тях, но тя също зейна широко и още две прибулени в черно чудовища се появиха. Сега коридорът бе блокиран от двете страни и Пар Омсфорд и Падишар Крийл бяха хванати в капан.
— Кърта! — изруга Падишар, сигурен, че са предадени.
Но Пар не го чуваше. Следотърсачите се спуснаха към тях и магията на песента-заклинание изригна вместо неговия предупредителен вик и цялата кула лумна. Той бе обгърнат сякаш във вихър, който го тласна назад по посока на изумения Падишар. Опита се да се задържи, но усилията му бяха напразни. После изведнъж бели пламъци се насочиха към Шадуините. Черните фигури вдигнаха ръце нагоре, но магията на песента-заклинание ги прониза и превърна в пепел. Пар виеше, без да може да се спре, и песента-заклинание пробиваше стените, както прииждаща вода пробива бента, къртейки парчета и пробивайки дупки в камъка. Падишар се освести, отчаяно сграбчи ръката на Пар и с цяло тяло го блъсна във втората врата, като я затръшна яростно зад тях.
Пар падна на колене. Песента-заклинание беше отново замлъкнала.
— Аз…аз не мога да дишам — едва успя да промълви той.
Падишар го издърпа отново на крака.
— Пар! За бога, момко! Какво става с тебе? Какво има?
Пар разтърси отчаяно глава. Магията продължаваше да действа безпрепятствено в него самия. Не си въобразяваше, действието й бе истинско. Това бе магията на Брин, а не на Джаир. Това бе огън, който той не можеше да овладее, който винаги тлееше в очакване…
Той хвана другия за ръцете, дъхът му отново се върна и охлади развихрилото се негово безумие.
— Намери Дамсон! — просъска той. — Може би тя е тук, Падишар! Намери я!
Навсякъде наоколо се чуваха викове, крещяха войниците на Федерацията и се щураха насам-натам из укрепленията и стражевите кули. Падишар издърпа Пар за туниката и го повлече по един коридор, в които имаше тежки дървени врати, всичките заключени и преградени.
— Дамсон! — изкрещя здравенякът като обезумял.
На Пар му се стори, че зад вратата, през която побягнаха, чу шумолене от робите на Шадуините.
— Те идват! — предупреди той, като отново почувства как песента-заклинание започва да се надига на топли вълни в него.
— Дамсон! — изкрещя Падишар Крийл.
Зад една от вратите се чу приглушен отговор. Вождът на независимите пусна Пар и се втурна напред като викаше името на дъщеря си. Отново до него достигна отговор и той се закова на място. Заудря с меча си по една от вратите. Откъм стълбището в далечния край на коридора долетяха крясъци. Падишар продължи да удря по вратата, после сниши рамо и я блъсна с всичка сила. Вратата се откърти от пантите и Падишар изчезна вътре.
Пар се спусна към отверстието и се закова на място. Падишар отново се бе изправил на крака, разкървавен и замаян, а Дамсон Рей го прегръщаше. Червената й коса бе сплъстена и покрита с прах, а пребледнялото й лице — изпоцапано. Когато видя Равнинеца, в очите й блесна огън.
— Пар — тихо прошепна тя и се спусна да го прегърне.
Коридорът зад тях се изпълваше от шумотевица на въоръжени мъже. Пар се обърна да посрещне атаката, но само след миг Падишар Крийл изхвърча покрай него и се озова в коридора. Чу се вледеняващ шум от кръстосване на оръжия.
— Пар! — провикна се едрият мъж. — Вземай я и бягай!
Без въобще да се замисля, Пар сграбчи ръката на Дамсон и я задърпа подире си през вратата. Падишар бе изправен лице в лице с цяла хайка Федеративни войници. От стълбището прииждаха още и още. Вождът на независимите отблъсна повечето от тях с голи ръце и се развъртя наоколо, обладан от ярост.