Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Истинският войн познава врага си…
Една крачка встрани му даде възможност да огледа поляната отвъд дърветата и той с облекчение установи, че гнусното същество все още е с гръб към него. Мимолетното му успокоение бързо отстъпи място на още по-голямо отчаяние — позицията, която гоблинът беше заел, можеше да означава само едно. Патрулът в долината очевидно бе забелязан, навярно дори вече беше нападнат, а този гоблин беше изпратен тук на пост, за да следи да не би докато другарите му опустошават селото, отнякъде за човеците да дойдат подкрепления.
В гърдите на Елбраян пламна леден гняв и прогони всяка следа от страх. Той още по-здраво стисна малкия си меч и приклекна.
Без да се колебае (тъй като знаеше, че ако се забави дори за миг, страхът ще се завърне с удвоена сила), той излезе иззад бора и предпазливо, къде с пълзене, къде с притичване, започна да стопява дистанцията между себе си и врага.
Когато беше изминал около две трети от разстоянието, усети как го обзема неустоимо желание да се обърне, да избяга колкото се може по-далеч оттук, да се скрие между дърветата и да зарови лице в ръцете си. Звуците, които долитаха до ушите му, звуците от опустошаването на дома му, както и мирисът на горящо дърво, укрепиха духа му и вляха нови сили във вените му. С решително изражение, Елбраян преполови разстоянието, което го делеше от гоблина. Връщане назад вече нямаше. Огледа се на всички страни, за да се увери, че наоколо не се спотайват други врагове, после се изправи и се хвърли напред.
Пет широки крачки и ето че се озова зад скверното създание, което чу стъпките му, едва когато Елбраян беше досами него. Гоблинът опита да се обърне, ала младежът го изпревари и стовари късия си меч върху главата му.
Оръжието отскочи настрани и Елбраян сам се учуди на мощта на атаката си. Още по-слисан бе обаче, когато видя, че черепът на гнусното същество е здрав! За един ужасен момент помисли, че не го е ударил достатъчно силно и че гоблинът ей сега ще се обърне и ще го прониже с грубо издяланото си копие. Отчаян, той отскочи встрани и вдигна меча, за да се защити.
Гоблинът бавно се олюля на мястото си, остави оръжието да се изплъзне между безчувствените му пръсти и рухна на колене. Главата му се поклащаше напред-назад и Елбраян ясно видя яркочервената струя на шурналата кръв, белеещите се кости и сивкавия мозък. Миг по-късно чудовището застина напълно неподвижно, брадичката му опря в гърдите и смъртта го надви, както си беше на колене.
Елбраян усети как вътрешностите му се надигат и с мъка си пое въздух — току-що за първи път бе отнел живот. Осъзнаването на този факт сякаш изцеди и последната капчица сила от тялото му, ала мирисът на дим, който достигна до ноздрите му, бързо го извади от вцепенението и прогони всяко съжаление — сега мисълта, че вместо да убие гоблина, би могъл просто да го плени, му се струваше нелепа.
Сведе очи към вечнозелената горичка и с ужас видя, че и там кипи битка, после премести поглед към същинското бойно поле.
Към Дъндалис, където родителите му отбраняваха дома си, Дъндалис, където бе отишла и Пони.
— Пони! — отчаяно прошепна младежът и преди сам да разбере какво прави, хукна надолу по билото, а дърветата прелитаха край него като неясни кафяво-зелени петна.
Пони сви зад къщата и бавно се запромъква към мястото, където се водеше битката, чудейки се дали ще успее да премине през кръга от гоблини и да се добере до баща си. Агонизиращ писък се разнесе от вътрешността на колибата и момичето трябваше да спре и да се облегне на стената, за да не падне. За миг се замисли чия бе къщата, край която минаваше, и когато си спомни, прехапа устни, за да не заплаче.
— Не сега! — скара се сама на себе си тя и насочи вниманието си към битката.
И отново усети как я залива вълна от отчаяние — въпреки че земята около защитниците на селото беше осеяна с телата на десетки чудовища, вражите редици изглеждаха все така гъсти.
Насред цялото това клане се извисяваше Олван — горд, силен и непоклатим. Той повали поредното гнусно създание с един удар на десницата си, после вдигна ръка, опитвайки се да вдъхне кураж на другарите си. Пони зяпна от изненада, когато видя как, вместо да се спусне обратно, ръката на елбраяновия баща продължи да се издига все по-високо и по-високо. По лицето му се изписа ужас, болезнена гримаса разкриви правилните му черти. Пони вдигна поглед нагоре към лакътя, после към рамото му…