Турски гамбит
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Венцелов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Турски гамбит». Краткое содержание книги:
Започва обсадата на Плевен. Защо се протака толкова мъчително тази операция, от която зависи и изходът от войната? Чуждестранните журналисти и амбициозните висши офицери следят с напрежение събитията край Плевен, ухажват Варя, залагат легендарни суми на комар — но може би някои от тях се занимават и с друга дейност? Началникът на руските тайни служби подозира диверсия, а Ераст Фандорин и госпожица Варенка трябва да разберат как така Осман паша узнава предварително намеренията на руското командване.
Започва напрегната шахматна партия между Ераст Петрович и незнайния му противник, в която нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, а залогът е обсадата на Плевен — и крайната победа.
Това е човекът, с когото ти предстои да си имаш работа. Ако не ме лъжат предчувствията, Митхад и Ануар ще командват султана както им хрумне и по тоя начин след някоя и друга година…
— Нататък не е интересно — Мизинов спря да чете дългия текст и отри изпотеното си чело с кърпа. — Още повече предчувствията все пак излъгаха нашия умен Николай Павлович. Митхад паша не се задържа на власт и замина в изгнание.
Ераст Петрович, който слушаше много внимателно и нито веднъж не помръдна (за разлика от Варя, която се въртеше на твърдия си стол), попита:
— С д-дебюта всичко е ясно, с мителшпила също. Къде обаче е ендшпилът?
Генералът кимна одобрително:
— Точно там е работата. Ендшпилът се оказва толкова сложен, че изненадва дори опитния Гнатиев. На 7 февруари тази година Митхад паша е повикан при султана, взет под стража и качен на параход, който откарва изпадналия в немилост велик везир на пътешествие из Европа. А след като предава благодетеля си, нашият Ануар става „сив кардинал“, само че вече не на първия министър, а на самия султан. Той направи всичко възможно за скъсването на отношенията между Портата и Русия. А преди известно време, когато съдбата на Турция висеше на косъм, Ануар ефенди според агентурни сведения е потеглил към театъра на военните действия, за да промени хода на събитията чрез някакви тайни операции, за чието съдържание можем само да гадаем.
Тогава Фандорин произнесе нещо странно:
— Никакви задължения. Това първо. Пълна свобода на д-действията. Това второ. Отчитам се само пред вас. Това трето.
Варя не проумя какво означават тия думи, но шефът на жандармите много се зарадва и побърза да каже:
— Чудесно! Това вече е старият Фандорин. Нещо много затормозен ми изглеждате, гълъбче. Не ми се сърдете, не ви го казвам служебно, а като по-възрастен другар, бащински… Не бива човек сам да се погребва. Оставете гроба за мъртвите. Какви са тия работи на вашите години! Както се пее в арията, tout la vie devant soi19.
— Лаврентий Аркадиевич! — кръвта за миг нахлу в бледите бузи на доброволеца, дипломата и шпионина, в гласа му проскърца метал: — С-струва ми се, че не съм д-давал поводи за ч-частни съвети…
Тая забележка се стори на Варя непростимо груба и тя се сви на стола си: ей сега засегнатият Мизинов ще кипне и като се разкрещи!
Но сатрапът само въздъхна и каза сухо:
— Приемам условията ви. Имате свобода на действията. Всъщност точно такова нещо имах предвид. Само гледайте, слушайте и ако забележите нещо важно… Впрочем, няма аз да ви давам акъл.
— Ап-чхи! — кихна Варя и уплашено скри глава в раменете.
Генералът обаче се уплаши още повече. Той се стресна, обърна се и смаян се вторачи в неволната свидетелка на поверителния разговор.
— Госпожо, какво правите тук? Не излязохте ли заедно с подполковника? Как смеете?!
— Да сте ме видели — отвърна с достойнство Варя. — Не съм някой комар или муха, че да ме игнорирате. Освен това съм под стража и никой не ме е освобождавал.
Стори й се, че устните на Фандорин леко потрепнаха. Не, само така й се струва — тоя тип не умее да се усмихва.
— Добре тогаз — в гласа на Мизинов се долови тиха заплаха. — Вие, госпожо нероднина, научихте неща, които не трябва и да сте чували. В интерес на държавната сигурност ви поставям под временно административно задържане. Заминавате под конвой в кишиневския гарнизонен арест, където ще останете до края на кампанията. Сама сте си виновна.
Варя пребледня.
— Ама аз даже не съм се видяла с годеника си…
— Ще се видите след войната — отсече тоя Малюта Скуратов20 и се обърна към вратата, за да повика своите опричници, но в последния момент в разговора се намеси Ераст Петрович.
— Лаврентий Аркадиевич, мисля, че ще бъде напълно достатъчно, ако госпожа Суворова даде честна дума.
— Давам дума! — възкликна веднага Варя, ободрена от неочакваното застъпничество.
— Съжалявам, миличък, не мога да рискувам — отсече генералът, без дори да я погледне. — Пък и тоя годеник. Как може да се довери човек на някакво момиче? Нали знаете поговорката — плитката дълга, умът къс.
— Но нося никакви плитки! А тия приказки за ума са направо подли! — гласът на Варя предателски затрепери. Какво ми влизат в работата тия ваши Ануаровци и Митхадовци.