Турски гамбит
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Венцелов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Турски гамбит». Краткое содержание книги:
Започва обсадата на Плевен. Защо се протака толкова мъчително тази операция, от която зависи и изходът от войната? Чуждестранните журналисти и амбициозните висши офицери следят с напрежение събитията край Плевен, ухажват Варя, залагат легендарни суми на комар — но може би някои от тях се занимават и с друга дейност? Началникът на руските тайни служби подозира диверсия, а Ераст Фандорин и госпожица Варенка трябва да разберат как така Осман паша узнава предварително намеренията на руското командване.
Започва напрегната шахматна партия между Ераст Петрович и незнайния му противник, в която нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, а залогът е обсадата на Плевен — и крайната победа.
— За да напишеш добър фейлетон, няма нужда от тема — заяви французинът. — Стига само да умееш да пишеш.
— Не, това вече е прекалено — възмути се Маклафлин.
— Без тема дори такъв словесен еквилибрист като вас не може да напише нищо свястно.
— Назовете ми какъвто желаете обект, дори да е най-тривиалният, и аз ще напиша за него статия, която моят вестник ще публикува с удоволствие — подаде ръката си Д’Евре. — Приемате ли облог? Залагам испанското си седло срещу вашия бинокъл „Цайс“.
Настана необичайно всеобщо оживление.
— Залагам двеста рубли за Д’Евре! — обяви Соболев.
— На всякаква тема, казвате? — провлачи ирландецът. — На всякаква, без ограничения?
— Абсолютно. Ако искате, ще вземем ей тая муха, дето кацна на мустака на полковник Лукан.
Румънецът припряно бръсна мустаците си и каза:
— Залагам триста на мосю Маклафлин. Но какъв обект да изберем?
— Ами, например, старите ви ботуши — посочи с пръст Маклафлин прашните ботуши на французина. — Опитайте се да напишете нещо за тях тъй, че парижката публика да чете и да се възхищава.
Соболев вдигна ръце:
— Докато не сте вързали баса, аз се отказвам. Стари ботуши — това вече е прекалено.
В крайна сметка заложиха за ирландеца хилядарка, ала не се намериха желаещи да залагат за французина. На Варя й дожаля за горкия Д’Евре, но нито тя, нито Петя имаха пари. Пристъпи към Фандорин, който все така си прелистваше страниците с турските драскулки, и му прошепна сърдито:
— Какво чакате? Заложете за него. Какво ви коства? Със сигурност сте получили от тоя ваш сатрап някакви сребърници. По-късно ще ви ги върна.
Ераст Петрович се смръщи и каза със скучаещ глас:
— Сто рубли за г-господин Д’Евре — и отново потъна в четене.
— Тоест десет към едно — резюмира Лукан. — Е, господа, печалбата не е кой знае каква, затова пък е сигурна.
В този миг в шатрата нахълта Вариният познат — капитан Перепьолкин. Човек не можеше да го познае: чисто нов мундир, ботушите лъщят, на окото стилна черна превръзка (изглежда, подутината още не беше минала), главата омотана с чист бинт.
— Ваше превъзходителство, господа, току-що пристигам от барон Криденер! — солидно обяви капитанът. — Нося важно съобщение за пресата. Можете да си запишете: генералщабен капитан Перепьолкин, оперативен отдел. Пе-ре-пьол-кин. Никопол е превзет с щурм. Пленени са двама паши и шест хиляди войници! Нашите загуби са смешно малки. Победа, господа!
— По дяволите! И тоя ли път без мен! — простена Соболев и без да се сбогува, се втурна навън.
Капитанът изпрати генерала с объркан поглед, но журналистите вече бяха заобиколили вестоносеца от всички страни. Перепьолкин с видимо удоволствие отговаряше на техните въпроси, като явно се перчеше с познанията си по френски, английски и немски.
Варя остана учудена от поведението на Ераст Петрович.
Той захвърли книгата си на масата, решително разблъска кореспондентите и попита с нисък глас:
— Момент, к-капитане, не бъркате ли нещо? Криденер беше получил заповед да превземе Плевен. Никопол е точно в обратната посока.
В гласа му имаше нещо, което накара капитана да наостри слух и да престане да обръща внимание на журналистите.
— Съвсем не, уважаеми господине. Лично приех телеграмата от щаба на върховния, присъствах при разшифроването й и собственоръчно я отнесох на господин барона. Отлично си спомням текста: „До началника на Западния отряд генерал-лейтенант барон Криденер. Заповядвам да завземете Никопол и да се закрепите там със сили не по-малки от една дивизия. Николай.“
Фандорин пребледня.
— Никопол ли? — попита той още по-тихо. — А къде остана Плевен?
Капитанът сви рамене:
— Нямам представа.
Откъм входа се чу тропот на ботуши и звън на оръжие. Платнището рязко се отметна и в шатрата се появи омразният подполковник Казанзаки, Зад гърба му проблясваха щиковете на конвоя. Жандармът се задържа за миг погледа си върху Фандорин, стрелна Варя, докато накрая видя Петя и радостно му се ухили:
— Аха, ето къде било гълъбчето! Така и предполагах. Шифровчик Яблоков, арестувам ви! Хванете го — обърна се той към конвоя. Двама със сини мундири влязоха в клуба и хванаха парализирания от ужас Петя под мишниците.
— Да не сте полудели! — викна Варя — Веднага го оставете на мира!
Казанзаки не я удостои с отговор. Той щракна с пръсти и жандармите бързо извлякоха арестувания навън, докато подполковникът се забави, оглеждайки се наоколо със странна усмивка.