Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Турски гамбит
Турски гамбит - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Турски гамбит

Электронная книга - «Турски гамбит». Краткое содержание книги:

Годината е 1877, мястото на действие — България. Руските войски са минали Дунава. Арената на бойните действия не е място за жени — особено когато жената е млада, хубава и пътува сама, преоблечена като мъж. Варя е независима госпожица с напредничави убеждения, твърдо решена да открие годеника си, който е заминал като доброволец на фронта. Разбира се, едва озовала се пределите на Османската империя, Варя изпада в затруднено положение, от което я спасява появил се изневиделица загадъчен сънародник. Мълчаливият, преждевременно състарен господин Фандорин пътува със секретно поръчение към генералния щаб на руските войски. След като има нахалството да спаси напредничавата госпожица, залагайки я на комар срещу едно магаре, Фандорин я отвежда успешно до щаба. Обстоятелствата принуждават Варя да стане секретарка на Фандорин. Двамата биват въвлечени в международни интриги и шпионаж, естествено съпътстващи хода на войната, която засяга интересите на великите сили.
Започва обсадата на Плевен. Защо се протака толкова мъчително тази операция, от която зависи и изходът от войната? Чуждестранните журналисти и амбициозните висши офицери следят с напрежение събитията край Плевен, ухажват Варя, залагат легендарни суми на комар — но може би някои от тях се занимават и с друга дейност? Началникът на руските тайни служби подозира диверсия, а Ераст Фандорин и госпожица Варенка трябва да разберат как така Осман паша узнава предварително намеренията на руското командване.
Започва напрегната шахматна партия между Ераст Петрович и незнайния му противник, в която нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, а залогът е обсадата на Плевен — и крайната победа.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 55
Перейти на страницу:

— Да. Похвална инициатива, какво ще кажете? Изобщо Митхад паша с неговия Ануар са ги забъркали тук такива, че възниква реална заплаха България да излезе от зоната на руското влияние. Нашият посланик в Константинопол Николай Павлович Гнатиев използва всичкото си влияние върху султан Абдул Азис и в крайна сметка постигна отзоваването на прекомерно усърдния губернатор. Впоследствие Митхад оглави Държавния съвет и прокара един прекрасен закон за всеобщото държавно образование. Между другото, в Русия до ден-днешен няма такъв. Можете ли да отгатнете кой е разработвал закона? Точно така, Ануар ефенди. Всичко това би било много трогателно, обаче освен просветителството нашият опонент още тогава участва с пълна сила в придворните интриги, доколкото на покровителя му не липсват врагове. На Митхад са му пращали убийци, сипвали са му отрова в кафето, веднъж дори му пробутват прокажена наложница. В задълженията на Ануар влиза да пази великия човек от всички тия мили закачки. По онова време проруската партия взема връх в султанския двор и през 1869 година пашата е натирен като губернатор вдън горите Тилилейски, в дивата и бедна Месопотамия. Когато Митхад се пробва с реформите си, в Багдад избухва въстание. Знаете ли, какво прави? Свиква градските старейшини и духовници и произнася пред тях следната кратка реч. Цитирам дословно, понеже съм възхитен от нейната енергичност и стил: „Почитаеми молли и стареи, ако безредиците не спрат до два часа, ще наредя всинца ви да обесят, а славния град Багдад ще подпаля от четирите края, пък нека после великият падишах, Аллах да продължи дните му, обеси и мен за това злодеяние.“ Естествено, не минали и два часа и мирът в Багдад се възцарил — Мизинов се усмихна и поклати глава. — Можело вече да се пристъпва към реформи. За по-малко от три години, докато Митхад бил губернатор, неговият помощник Ануар ефенди успява да прокара телеграф, да пусне в Багдад конен трамвай, а по Ефрат параходи, да основе първия иракски вестник и да набере ученици за търговско училище. Какво ще кажете? Да не говорим за разни дреболии като създаването на „Османо-османско морско акционерно дружество“, чиито кораби през Суецкия канал стигат чак до Лондон. По-късно Ануар успява с много хитра интрига да катурне великия везир Махмуд Недим, който бил до такава степен зависим от руския посланик, че самите турци му викали „Недимов“. Митхад оглавява правителството на султана, но се задържа на високия пост само два месеца и половина, нашият Гнатиев пак го надиграва. Основният порок на Митхад — а в очите на останалите паши и непростим — е неговата неподкупност. Той подхваща борба с рушветчиите и произнася пред европейските дипломати една фраза, която му изяжда главата: „Дойде време Европа да види, че не всички турци са нищожни пачаври.“ Заради „пачаврите“ го пропъждат от Цариград за губернатор в Солун. Гръцкото градче незабавно процъфтява, а султанският двор отново се отдава на сън, блаженство и бъркане в меда.

— Виждам, че сте направо влюбен в тоя човек — прекъсна генерала Ераст Петрович.

— Митхад ли имате предвид? Безусловно — вдигна рамене Мизинов. — Бих бил щастлив да го видя начело на руското правителство. Но той не е русин, а турчин. При това турчин, ориентиран към Англия. Нашите стремежи са противоположни, затова Митхад ни е враг. Един от най-опасните врагове. Нас Европа не ни обича и ни има страха, а Митхад го носят на ръце, особено откакто даде на Турция конституция. А сега, Ераст Петрович, въоръжете се с търпение. Ще ви прочета едно дълго писмо, което още миналата година получих от Николай Павлович Гнатиев. То ще ви даде ясна представа за противника, с който ще си имаме работа.

Шефът на жандармите измъкна от папката няколко листа, изписани с дребен писарски почерк и зачете:

Драги Лаврентий, събитията в нашия закрилян от Аллаха Истанбул се развиват с такава скорост, че дори аз не успявам да ги следя, а твоят покорен слуга все пак, без да се хвали, дълги години държеше ръката си на пулса на Болника на Европа. Тоя пулс постепенно замираше, в това число благодарение и на моите старания, и се очакваше в близко бъдеще да замре съвсем, но от май месец…

— Става дума за миналата година, 1876-а — намери за необходимо да поясни Мизинов.

… от май месец Болникът изпадна в такава треска, че току-виж Босфорът излязъл от бреговете и стените на Цариград рухнали, тъй че да няма къде да окачиш своя щит.

Цялата работа е там, че през май в столицата на великия и несравним султан Абдул Азис, Сянката на Всевишния и Пазителя на вярата, триумфално се завърна от изгнание Митхад паша и докара със себе си своя „сив кардинал“, хитроумния Ануар ефенди.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 55
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)