Разбудени фурии

Тя насочи пръст насреща и го разклати насам-натам. Може би се мъчеше да налучка какво точно харесва в мен.

— Не става дума за секс. Разбираш ли?

— Разбирам. Видя ли каква дупка имам в ребрата? — Замаяно тръснах глава. — Много ясно, че си видяла. Чип за спектрохимично зрение, нали?

Тя кимна утвърдително.

— Наистина ли си от семейство на Отрицатели?

Кисела гримаса.

— Да. Биографичен факт, нищо повече.

— Не се ли гордеят с теб? — Аз посочих косата й. — Това тук би трябвало да се смята за голяма крачка по пътя към Свръхзареждането. Логично погледнато…

— Да, логично погледнато. Говорим за религия. Ако искаш да знаеш, Отрицателите са точно толкова нелогични, колкото и скапаните Бради.

— Значи не им е по вкуса?

— Въпросът — заяви тя с подигравателна деликатност — е спорен. Привържениците на твърдата линия са против всичко, което свързва конструктивни системи с човешкия организъм. Подготвителното крило на вярата гледа да е добре с всички. Казват, че всеки виртуален интерфейс е стъпка в правилната посока. Така или иначе, не очакват Свръхзареждането да дойде по наше време, тъй че всички сме само слуги на процеса.

— А вашите към кое крило спадаха?

Силви се настани по-удобно, навъси се и избута Ядвига още малко встрани.

— Бяха умерени подготвители, с тази вяра израснах. През последните двайсетина години обаче, след като Брадите се развихриха и цялата тази шумотевица срещу приставките, мнозина от умерените станаха фанатици. Майка ми сигурно е тръгнала в тази посока, открай време си беше страшно благочестива. — Тя сви рамене. — Всъщност нямам представа. От години не съм се прибирала.

— Тъй значи, а?

— Да, тъй. Няма смисъл, по дяволите. Не ги е грижа за друго, освен да ме задомят с някой от по-избраните. — Тя изпръхтя презрително. — Сякаш може да стане, докато мъкна тия неща.

Напълно замаян от наркотиците, аз се подпрях на облегалката и леко надигнах глава.

— Кои неща?

— Тия. — Силви сграбчи косата си и подръпна. — Тия скапани чудесии.

Космите тихичко запращяха между пръстите й, опитвайки да се измъкнат като хиляди тънки змийчета. Под сгърчената им черно-сребриста маса, като мускули под кожата, едва забележимо потрепваха по-дебели кабели.

Информационно-командна система. Военен модел.

И друг път бях виждал такива — един прототип на Латимър, където трескаво разработваха новата индустриална технология за марсиански машинен интерфейс. И още два, използвани при разчистване на мини в системата Хън Хоум. На военните никога не им трябва много време, за да нагодят напредничавата технология към своите нужди. Логично. И бездруго почти никой освен тях не плаща за изследователска дейност.