Разбудени фурии

Мамка му.

Бам, бам.

Станах и по хълбока ми пробяга ръждива болка. Ефектът от ендорфините на Ор явно беше отминал, докато съм спал.

Бам, бам, бам.

— Кой шибаняк блъска? — викна някой иззад една от вътрешните врати.

Гласът накара Ядвига да се размърда върху дивана. Тя отвори едно око, видя ме да стоя над нея и стреснато зае някакво подобие на бойна стойка, после си спомни кой съм и се поотпусна.

— Вратата — казах аз и се почувствах пълен глупак.

— Да, да — изпъшка тя. — Чувам. Ако онзи скапаняк Ласло пак си е забравил кода, ще го сритам по топките.

Блъскането по вратата бе спряло, вероятно заради гласовете отвътре. Сега отново започна. Усетих как първите тръпки на главоболие се впиват в слепоочието ми като тъп трион.

— Някой няма ли да отвори, по дяволите? — изрева женски глас, но не ми се стори познат. Сигурно Кийока най-сетне се беше събудила.

— Отварям — кресна в отговор Ядвига и се запрепъва през хола. Тя понижи глас и промърмори: — А някой сети ли се да провери как стои въпросът с потеглянето? Не, разбира се. Добре де, добре. Идвам.

Натисна малкото табло и вратата се сгъна настрани.

— Да не би да страдаш от някаква скапана болест на опорно-двигателния апарат? — обърна се тя язвително към човека отвън. — Чухме те още след първите стотина… Хей!!!

Раздаде се шум от кратка схватка и Ядвига отскочи навътре, като се мъчеше да не падне. Човекът, който беше нанесъл удара, прекрачи след нея, огледа стаята с добре тренирано завъртане на главата, отбеляза присъствието ми с едва доловимо кимване и строго размаха пръст срещу Ядви. Имаше зловеща усмивка, разкриваща два реда модерни остри зъби, мътножълти масивни лещи за подсилено зрение и татуировка по скулите във формата на разперени криле.

Не ми трябваше кой знае какво въображение, за да се досетя какво предстои.

Юкио Хираясу прекрачи прага. Последва го втори бияч — абсолютно копие на онзи, който беше изблъскал Ядви. Само дето не се усмихваше.

— Ковач. — Юкио ме забеляза със закъснение. Лицето му беше застинало като маска на едва сдържан гняв. — Откъде се взе точно тук, мамка ти?

— Мислех си, че това е моята реплика.

С периферното зрение зърнах как лицето на Ядвига трепна съвсем лекичко, може би излъчваше вътрешен сигнал.

— Беше ти казано — повиши глас Юкио — да не се пречкаш, додето не бъдем готови да се заемем с теб. Да не създаваш неприятности. Толкова ли е трудно, по дяволите?

— Това ли са високопоставените ти приятели, Мики? — прозвуча лениво гласът на Силви откъм вратата отляво.

Наметната с халат, тя стоеше на прага и гледаше любопитно новодошлите. Усещането за близост ми подсказа, че зад мен са се появили Ор и още някой. Зърнах отразено движение в лещите на двете горили, забелязах и как леко се обтегнаха лицата им.