Мъжки игри

С това фактологическата част на статията завършваше и по-нататък следваха публицистични размисли на тема колко е лоша милицията, как тя не пази своите агенти, които рискуват живота си, като помагат за разкриването на престъпленията. В текста имаше безброй намеци, че от отстраняването на вече ненужните агенти е заинтересована и самата правоохранителна система, а не само престъпният свят. Коротков отново намери в текста мястото, където беше цитиран телефонният му разговор с Мамонтов. Да, всичко беше точно, всяка дума. Нима той му се е обадил по нечия заповед от телефон с вграден магнетофон?

— Чакам вашето обяснение.

Гласът на Мелник беше студен и скърцащ като стар ръждив нож.

— Нямам обяснение.

— Никакво? Нямате какво да ми кажете, така ли?

— Не разбирам как е изтекла информацията. Но мога да ви кажа това, което знам.

— Не разбирате значи? — Мелник повиши тон: — Разкриват агентурата ви, Юрий Викторович, вашата агентура, не нечия друга, а вие не знаете как е станало? Позволете да попитам кой друг, освен вас може да е знаел името на агента ви?

— Грешите. — Юра се стараеше да говори спокойно, но това почти не му се удаваше. — Никита Мамонтов никога не е поддържал връзка с мен. Той никога не ми е бил агент.

— Юрий Викторович, вие самият прекрасно разбирате, че това е голословно твърдение. Мога да проверя всички ваши документи относно агентурата и ако не намеря там нищо относно Мамонтов, това в никакъв случай не означава, че той не ви е сътрудничил. Ние с вас не сме от вчера на този свят и прекрасно знаем колко агенти, които не са оформени по съответния ред, има оперативният състав. Хайде да прегледаме последователно текста на статията. Работили ли сте с Мамонтов през деветдесет и пета година?

— Тъй вярно.

— Наистина ли сте били сигурен в неговата виновност?

— Да.

— Защо не намерихте доказателства?

— В случая всичко опираше до свидетелските показания. Хората на Усоев добре бяха обработили свидетелите, така че ние нищо не можахме да направим. От гледна точка на криминалистиката убийството беше извършено грамотно. Представете си: по перона се движи плътна навалица от хора, слезли от влака, а насреща й тича друга тълпа, защото на съседния коловоз до същия перон току-що е пристигнала крайградската мотриса. В такива условия е невъзможно да се открият следи, годни за идентификация. Обвинението можеше да се изгради единствено върху свидетелски показания.

— Така, ясно. И вие пуснахте Мамонтов, така ли?

— Не аз, а следователят. Какво общо имам аз?