Мъжки игри

Красив израз, нали? Пред вас е разшифровката на диктофонен запис на признание за убийство, извършено през деветдесет и пета година. Младежът на име Никита (засега няма да назоваваме фамилното му име) веднага попаднал в полезрението на криминалната милиция, бил задържан и в продължение на месец интензивно го разпитвали. Нещо повече — сега ние с вас знаем, че служителите на милицията са били убедени, че убиецът е Никита. Знаели го с абсолютна сигурност. Знаели го и… пуснали Никита на свобода.

„Но как така?“ — ще попитате вие. Защо са го пуснали, щом са били сигурни, че е виновен? Нима Никита е бил голям мафиот и е успял да ги купи всичките? Не. Бил е обикновен младеж, свързан с криминална групировка, но далеч не най-мощната. Може би е имал влиятелни родители, които са успели да организират натиск в стила на добре известните традиции на „телефонното право“? И отговорът ми пак ще бъде „не“. Майката на Никита е лекарка в детска поликлиника, а баща той няма от много години. Каква е работата тогава? Защо този младеж е на свобода?

Отговорът е прост. Никита е бил завербуван. Милиционерите са се престорили, че не могат да намерят доказателства за вината му, скрили са тези доказателства от следствието и са пуснали убиеца. А в замяна са получили информатор, който ги е държал в течение на дейността на групировката, към която той е принадлежал. Виждате ли колко е просто?

Никита добросъвестно работел за милицията, трудел се много. Постепенно групировката на някой си Усоев (а Никита бил тъкмо неин член) започнала да се разпада. Някои членове твърде „навреме“ били арестувани на местопрестъплението за най-различни дреболии. В редиците на престъпниците започнали спорове и мятане от един лидер към друг, групировката отслабвала буквално с дни и преди няколко месеца я взел под контрола си друг авторитет, по-стабилен и могъщ. В новото „семейство“ не се намерило място за Никита. И именно затова милицията изгубила всякакъв интерес към него. Щом не можеш да даваш информация — прав ти път, не ни се мотай в краката.

Добре би било, ако черната неблагодарност на милиционерите се изчерпвала с това. Обаче не. Те дори не се погрижили фактът за сътрудничеството на Никита с милицията да не бъде огласен. Естествено слуховете стигнали до заинтересовани уши. В престъпната среда измените не се прощават — това, драги господа, не ви е семеен живот. Никита се разтревожил, когато почувствал, че около него обстановката се нажежава. Втурнал се да търси помощ. При кого, мислите? Че при кого друг да изтича за защита и съвет, ако не при оперативния работник, за когото работел и на когото давал информация? Ние разполагаме със запис и на този разговор, който ще ви изясни едно-друго.