Слуга на Империята

Тя махна с ръка — никога не можеше да се сърди дълго на Люджан — и извърна глава, защото едно от момчетата вестоносци дотича и се поклони ниско до лакътя й.

— Какво има, Таму?

Таму опря чело в пода.

— Господарке, Началникът на шпионите чака в кабинета ти. Казва, че е донесъл сведения от провинция Хокани, по-точно от именията на север.

— Най-после — въздъхна облекчено Мара. От предаденото съобщение разбра за какво ще докладва Началникът на шпионите Аракаси. Щеше да има сведения за ответния ход, за който хората й бяха чакали цели четири напрегнати седмици. На съветниците си каза: — Ще говоря с Аракаси и ще ви събера пак по-късно следобед.

Ветрец играеше в листата на дървото уло, фонтанът пееше песента си. Кейоке и Люджан станаха първи. Джикан събра счетоводните си таблички и помоли господарката за позволение да нагледа предачите на коприна чо-джа. Мара удовлетвори молбата му, но му махна да тръгва, преди да е започнал да изрежда постоянните си притеснения.

Накоя стана последна. Артритът бе забавил движенията й още повече и Мара беше жегната от неприятното осъзнаване, че времето взима своята дан от несломимата старица. Издигането на Накоя до Първа съветничка беше напълно заслужено и въпреки убеждението й, че е издигната по-високо, отколкото заслужава, бившата дойка на Мара носеше мантията на поста си с изящество и проницателна вещина. Трийсет години в служба на жените и дъщерите на Управляващи господари й бяха донесли изключително проникновено разбиране на Играта на Съвета.

Мара гледаше с трепет скования поклон на Накоя. Не можеше да си представи възхода на Акома без хапливите напътствия на старата жена и без предаността й, с която я беше подкрепяла и в най-тежките беди. Само боговете знаеха колко още ще живее Накоя, но Мара потръпна, смразена от мисълта, че дните на Първата й съветничка са на изчерпване. Изобщо не бе подготвена за загубата. Освен сина й старицата беше единственото същество, което Мара смяташе за свое семейство. Ако загубеше Накоя, нямаше ясен избор сред слугите й за ролята на Първи съветник.

Изтласка тези мрачни мисли от ума си. Оправда се с това, че не бива да мисли за бъдещи скърби, докато Минванаби кроят възмездие.

Заповяда на младия вестоносец да съобщи на Аракаси, че след малко ще го приеме в кабинета. След това плесна с ръце за слуга и го прати до кухнята за храна. Освен ако Аракаси не бе променил навиците си, щеше да е дошъл направо от път и нямаше да е ял от предната нощ.

Дори в ранния следобед кабинетът на Мара беше сумрачен и хладен. Около ниската черна масичка бяха подредени зелени копринени възглавнички. Изящно изрисуваните паравани се отваряха към алея с разцъфнали акаси. Когато бяха отворени, външните врати предлагаха гледка към ливадите за нийдра, проснали се до влажните земи, където по залез излитаха птиците шатра. Но днес параваните бяха отворени само частично и гледката беше затулена от прозирни копринени завеси, които пропускаха въздуха и в същото време пазеха от надзъртащи любопитни очи. На пръв поглед стаята изглеждаше празна, но опитът бе научил Мара да не се заблуждава. Все пак не можа напълно да овладее лекото си стъписване, когато без предупреждение от най-сумрачния ъгъл заговори глас: