Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Слънчевата светлина прозираше през клоните в голямата градина на Акома и шареше ярки петна по земята. Листата шумяха, а фонтанът сред двора пееше несекващата си мелодия.
Мара седеше сред своя кръг от съветници, обзета от неспокойни мисли. Облечена в най-тънкия си домашен халат, със зелен скъпоценен камък на изваяна от чо-джа нефритена верижка за украса, изглеждаше почти разсеяна, самото олицетворение на отдъхващата господарка. Но в кафявите й очи се таеше блясък, за който всички тези най-близки нейни съветници знаеха, че издава объркване.
Господарката огледа мълчаливо служителите и съветниците си, които бяха ядрото на дома Акома. Хадонрата, Джикан, нисък неспокоен мъж с проницателен ум, седеше присвит, както винаги. Под неговото усърдно ръководство богатството на Акома се беше умножило, но той предпочиташе напредък с бавни, сигурни стъпки и избягваше драматичните рискове, които привличаха Мара. Днес Джикан беше по-малко изнервен от обичайното, което Господарката на Акома си обясняваше с новината, че майсторите на коприна чо-джа са започнали преденето си. До зимния сезон първите топове плат щяха да са готови. Тъй че богатствата на Акома нарастваха. За Джикан това бе основната грижа. Но Мара знаеше, че богатството само по себе си не гарантира сигурността на един Велик дом.
Първата й съветничка, Накоя, й повтаряше това непрестанно. Скорошната победа на Мара над Минванаби изнервяше старата жена повече отвсякога.
— Съгласна съм с Джикан, господарке. Това разширение може да се окаже опасно. — Старицата изгледа твърдо Мара. — Един дом може да се издигне прекалено бързо в Играта на Съвета. Трайните победи винаги са дискретните, защото не предизвикват изпреварващо действие от страна на съперници, притеснени от внезапните успехи. Знаем, че Минванаби ще се задвижат, тъй че нека да не предизвикваме нежелани преценки и от други домове.
Мара пренебрегна забележката.
— Трябва да се опасявам единствено от Минванаби. Понастоящем не сме във вражда с никой друг и желая да остане така. Трябва да се подготвим за удара, който знаем, че ще последва. Въпросът е само кога и под каква форма. — В гласа на Мара се долови колеблива нотка. — Очаквах бърз ответен ход след смъртта на Джингу, та дори и само символичен набег. — А от месец вече Минванаби не предприемаха нищо.
Апетитът на Десио за вино и млади робини беше нараснал, съобщаваха шпионите на Мара. А проницателният поглед на Джикан бе забелязал спад в търговските стоки на Минванаби, продавани на пазарите в империята. Това намаляване беше тласнало цените нагоре, в резултат на което други домове бяха спечелили. Едва ли това беше желанието на жадните за власт Минванаби, особено след като фамилията бе претърпяла такава тежка загуба на престиж.
Нямаше никакви открити приготовления за война. Бойците в казармите на Минванаби поддържаха обичайния си режим и до войските на варварския свят не бяха пращани никакви заповеди за отзоваване.
Боен водач Кейоке обаче не вярваше на съобщенията на шпионите. Винаги загрижен за сигурността на Мара, той работеше от зори до мрак с бойците си, преглеждаше състоянието на броня и оръжия и надзираваше тренировките. Люджан, нейният Първи ударен водач, не се отделяше от нея. Беше строен, гъвкав и винаги готов за битка, като всички войници на Акома, очите му бързо засичаха всяко движение и ръката му винаги беше близо до меча.
— Не ми харесва как изглеждат нещата. — Думите на Кейоке отекнаха рязко над ромоленето на фонтана. Имението на Минванаби може да е в привиден хаос, но това може да е заблуда, прикриваща подготовка за удар срещу нас. Десио може да скърби за баща си, но аз отраснах с Ириланди, неговия Боен водач, и ще ви кажа, че в казармите на Минванаби няма никаква разпуснатост. Воините може да тръгнат в поход всеки момент. — Ръцете му стиснаха шлема в скута му и офицерските пера на гребена потрепериха. С безизразно лице, както винаги, Кейоке сви рамене. — Зная, че силите ни трябва да са готови да се противопоставят на тази заплаха, но шпионите не ни предлагат никаква податка къде да очакваме следващия удар. Не можем да поддържаме бойна готовност при такава неопределеност, господарке.
— Сред сивите воини и осъдените в джунглите няма никакво раздвижване — каза Люджан. — Няма никакви съобщения за голяма сила разбойници, поради което бихме могли безопасно да приемем, че Минванаби не подготвят атака под прикритие, както направиха срещу лорд Бунтокапи.
— Така изглежда — съгласи се Кейоке. — Лорд Бунтокапи получи достатъчно сериозно предупреждение. — В погледа му за миг се долови горчивина. — За лорд Сезу предупреждението дойде твърде късно. Това бе замисълът на Тасайо, а по-умен релли никога не се е раждал в Минванаби — отбеляза Кейоке; имаше предвид смъртоносното водно влечуго на Келеуан. — В мига, в който чуя, че Тасайо е отзован, ще започна да спя с бронята си.