Последната енциклопедия
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната енциклопедия». Краткое содержание книги:
Хал се вторачи в нея.
— И сега — рече той, — вие — и Там Олин — вие мислите, че е възможно аз да съм онзи, който ще го използва.
Тя се намръщи.
— Защо сте толкова предпазлив… толкова боязлив? — запита.
Той нямаше как да й каже. Стори му се, че в гласа й долавя намек за страхливост, и инстинктивно настръхна.
— Не съм боязлив — отвърна остро той. — Просто съм предпазлив. Винаги са ме учили да се държа така.
Тя реагира на мига.
— Съжалявам — каза с неочаквана мекота, а очите й го накараха да почувства, че е извадил най-неоправданото заключение от думите й. — Повярвайте ми, нито Там, нито аз се опитваме да ви насилваме за нещо. Ако помислите, ще осъзнаете, че това, което Марк Торе и Там са имали предвид, е нещо, което няма как да бъде натрапено насила на някого. Това би било също тъй немислимо, както е немислимо да накараш някой човек да създаде велико произведение на изкуството. Нещо, което ще е тъй грандиозно и тъй ново като това, не може никога да бъде насила изкарано на бял свят. То може да излезе само от някой човек, който за него е готов да даде живота си.
Последните й думи отекнаха у него с особена сила. Никога досега той не бе успявал да заблуди сам себе си, че е възрастен — в какъвто и да е обичаен социален смисъл. Макар че вече беше по-висок от повечето хора и че бе вкарал в своите шестнадесет години повече знания, отколкото нормален човек би могъл да се насили да възприеме за двойно повече време, Хал никога не бе успявал да се самоубеди, че вече е пораснал. Ето защо той остро съзнаваше факта, че Аджийла вероятно е година-две по-възрастна от него, и я бе заподозрял, че поради това тя го презира или гледа отвисоко. В известен смисъл способностите на тримата му възпитатели дотолкова бяха засенчвали неговите, че това го беше карало да се чувства като дете, независимо от годините си.
За пръв път обаче сега, докато говореше с нея, Хал започна да осъзнава и някаква независимост и сила, които досега не бе усещал. Откри, че разглежда и мисли за момичето и за всички останали в тази Енциклопедия, с евентуалното изключение на Там Олин, по-скоро като за потенциално равни нему, а не като за хора, които го превъзхождат. Щом помисли това, откри — при все че мисълта не изплава като мисъл в съзнанието му — че започва да се влюбва в Аджийла.
— Аз обаче ви обясних — каза той, внезапно осъзнал възцарилото се помежду им мълчание. — Скоро си тръгвам, така че няма значение дали съм чул нещо, или не.
Дълго и мълчаливо тя седя, вглеждайки се изпитателно в него.
— Е — рече най-накрая Аджийла, — ако не друго, можете да отделите време, за да дойдете и да поговорите с Там Олин. Вас двамата ви свързва нещо много рядко срещано.
Доводът, който тя приведе, беше не само ефикасен, но и ласкателен. Той съзнаваше, че тя преднамерено го е изложила така, но не можеше да не отвърне. Там Олин беше прочуто име. Сравнението с него подсилваше егото. За един кратък миг той забрави личната си мъка и загуба, и в ума му се въртеше само мисълта, че е поканен да се срещне очи в очи с Там Олин.
— Разбира се. За мен ще бъде чест да говоря с него — каза Хал.
— Добре! — Аджийла скочи на крака.
Той вдигна поглед към нея.
— Имате предвид точно сега?
— Защо не?
— Няма причина да… разбира се — и Хал на свой ред също стана.
— Той много иска да поговорите — каза тя. После се извърна, но не към вратата. Вместо това тя пристъпи към носещата се във въздуха повърхност на масичката край леглото и командния панел. Пръстите й изтанцуваха някакъв код. — Ще идем право там — обясни тя.
Той не долови никакво движение на стаята, но след като изчака минута и нещо, Аджийла се обърна, мина през стаята и отвори вратата. Вместо коридора обаче, който Хал очакваше да види, той установи, че гледа в друго, далеч по-голямо помещение. Всъщност по-точно би било да се каже друго пространство, защото то приличаше не толкова на стая, колкото на горска поляна с удобни седалки с мека подплата, разпилени навсякъде по тревистия под край бреговете на малко ручейче, което се губеше с мърморене от погледа между стволовете на една борова гора в отсамния край и се втичаше вътре от основата на малък водопад на другия край. Над главата сякаш имаше лятно небе.
Зад едно бюро край потока, недалеч от водопада, седеше единственият човек в стаята. Когато Хал и Аджийла приближиха, той бутна настрани някакви пожълтели от времето, трошливи на вид документи, които проучваше на бюрото. За изненада на Хал той не бе онзи крехък на вид столетник, който Хал очакваше да види, а изглеждаше по-скоро като осемдесетгодишен човек в забележително добро физическо състояние. Едва когато двамата го наближиха и Хал за пръв път се сблъска с погледа на директора на Последната Енциклопедия, той почувства целия ефект от възрастта на мъжа. При вида на тъмносивите му, потънали в бръчици очи, по гърба на Хал плъзнаха мравки — от усещането за жизнен опит, далеч надхвърлящ годините, които Хал можеше да си представи, че някога ще изживее.