Последната енциклопедия
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната енциклопедия». Краткое содержание книги:
Люлеейки се, Хал поклати отрицателно глава — назад-напред, напред-назад.
— Но ти имаш семейство — каза Уолтър. — Да, аз знам това. В тоя миг ти си мислиш, че никой от четиринадесетте свята не може да заеме мястото на онези, които си загубил. Но и това ще стане. У хората ще намериш всичко. Ще намериш такива, дето те мразят, и такива, които те обичат — а и такива, които ти ще обикнеш. Зная, че точно сега не можеш да повярваш, но и това ще стане.
— И освен това съществува нещо повече от любовта — изведнъж се обади Малачи. — Сам ще откриеш това. За да можеш да постигнеш това, което е нужно, в крайна сметка може би ще трябва да минеш без любов.
— Това ще стане — рече Авдий, — ако Бог пожелае. Но засега няма защо детето да се изправя пред това изпитание. Остави го за бъдещето, Малачи.
— Бъдещето е тук — изръмжа Малачи. — Той няма да надвие силите, които са срещу него, като седи на леглото и реве. Момче, я се стегни. — Заповедта беше строга, ала не и тонът, с който тя бе произнесена. — Живите трябва да се грижат за живите, та дори ако тези живи са самите те.
— Хал — каза Уолтър, все още кротко, ала настойчиво. — Малачи е прав и Авдий също е прав. Както си се вкопчил сега в мъката си, само отлагаш момента, когато ще трябва да помислиш за по-важни неща.
— Не — каза Хал, тръскайки глава. — Не.
И затвори ума си за тях. Не можеше да си помисли, че трябва да се освободи от всяка мъка в себе си. Да стори това, та дори в най-малка степен, означаваше да хвърли пръстта на сигурността върху подозрително неотбелязаните гробове на тримата, които бе обичал и все още обичаше. Те обаче продължаваха да говорят, произнасяйки неща, които бе чувал от тях толкова много пъти, по начина, по който си спомняше да ги казват; и постепенно напук на себе си той започна да се вслушва.
Потресът от случилото се го бе върнал почти до състоянието на много малко дете, с цялата ужасна безпомощност на ранната възраст. Сега обаче, тъй като познатите гласове говореха оттук и оттам, той започна да приближава относителната зрелост на своите шестнадесет години.
— … той трябва да се скрие някъде — говореше Уолтър.
— Къде? — рече Малачи.
— Ще отида на Екзотиките — каза Хал, като сам се изненада. — Аз бих могъл да мина за маранец. Нали, Уолтър?
— Какво ще кажеш за това? — Малачи запита Наставника. — Твоите хора биха ли го предали на Другите?
— Не особено охотно — каза Уолтър. — Ала ти си прав. Ако Другите го открият и окажат натиск, те не биха могли да го запазят. Екзотиците не са под контрол на Другите на собствените си светове, ала междупланетните им връзки са уязвими — а два свята би следвало да имат предимство пред едно момче.
— Той би могъл да се скрие на Хармония или Асоциация — каза Авдий. — Другите контролират нашите градове, ала извън тези градове живеят люде, които никога няма да сътрудничат на изчадията на Белиал. Тези хора не биха го предали.
— Ще му се наложи да живее като човек извън закона — рече Уолтър. — Той е твърде млад, за да се бори.
— Мога да се боря! — каза Хал. — С Другите или с всеки, с когото трябва!
— Кротувай, момче! — изръмжа Малачи. — Те ще те препекат за закуска, без дори да станат от столовете си. Ти си прав, Уолтър. Дружествените светове не са достатъчно безопасни за него.
— Тогава Дорсай — предложи Хал.
Сивите шубрачета на веждите на Малачи се свъсиха към него.
— Когато си готов и в състояние да се биеш, тогава отивай на Дорсай — каза старият човек. — Дотогава те нищо не могат да сторят за теб.
— Къде тогава? — рече Авдий. — Всички останали светове, освен Земята вече са под контрола на Другите. Достатъчно е само да го надушат там и той ще изчезне, без никой да му помогне.
— И въпреки това — възрази Уолтър, — ще трябва да е някой от останалите светове. Земята също не му върши работа. Ще почнат да го търсят веднага щом разчепкат пълната история за живота му и нашето обучение. Сред тях има мелези с екзотична кръв, като онзи висок мъж, дето присъства на смъртта ни, и те — също като мен и като всички нас, които сме обучавани на Мара или Култис — познават онтогенетиката. Те са историческа сила, тия Други хора, и на тях трябва да им е ясно, че на всяка подобна сила съответства контрасила. И те сигурно още от самото начало са следили за нейната проява сред останалото човечество. Щом узнаят цялата история на Хал, няма да поемат никакъв риск и няма да го оставят жив.