Последната енциклопедия
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната енциклопедия». Краткое содержание книги:
Там отново млъкна.
— Има една-единствена надежда. Една слаба надежда. Защото дори ако можехме да избием всички Други сега, в този момент, не бихме спрели онова, което се задава. Човечеството просто ще си намери някаква друга болест, от която ще умре. Лечението трябва да бъде лечение на духа — пробив в някоя нова, по-обширна област, която всички ние да изследваме и в която да се развиваме. Единствено Енциклопедията може да направи възможно това. И може би единствен ти си способен да го направиш възможно за Енциклопедията и да отблъснеш сенките, които сега падат, падат над всички нас.
Към края на думите му неговият глас изчерпа силата си и Хал почти не го чуваше. Там млъкна и този път не заговори отново. Продължи да седи зад бюрото си, свел поглед към повърхността му. Аджийла стоеше мълчаливо зад него и успокояващо масажираше врата му, а Хал не помръдваше. Макар ручейчето да течеше непроменено край тях, а псевдонебето да бе все тъй синьо, и боровата гора околовръст — все тъй зелена и красива, на Хал му се стори, че в помещението, където се намираха, е пропълзял хлад и че мекотата и всички шарки в нея са се втвърдили, сякаш са се похабили и овехтели.
— Във всеки случай — обади се Аджийла сред новото мълчание, — докато на Хал не му дойде време да тръгне, аз мога да го поразведа из Енциклопедията.
— Да. — И Там още веднъж вдигна очи, за да ги погледне. — Разведи го. Дай му шанс да види толкова, колкото може и докато може.
Четвърта глава
Щом се върнаха в стаята на Хал, Аджийла включи контролното табло и на екрана се появи мъж с тясно лице и прошарена коса.
— Аджийла! — възкликна той.
— Джери — отвърна тя, — това е Хал Мейн, който пристигна едва вчера. Той иска да замине за Коби колкото е възможно по-скоро. Какви възможности имаш?
— Ще погледна. — И екранът потъмня.
— Ваш приятел? — запита Хал.
Тя се усмихна.
— Постоянният персонал тук сме около хиляда и петстотин човека — рече тя. — Всички се познаваме.
Екранът отново заблестя с образа на Джери.
— Има един лайнер пътуващ за Нова Земя, който трябва да излезе на орбита тук след тридесет и два часа и осемнадесет минути — съобщи той. — Хал Мейн?
— Да? — Хал се премести така, че да се вижда на екрана на Джери.
— От Нова Земя след два дни можеш да се прехвърлиш на един търговски кораб, който ще пътува за самата планета Коби. Той ще те закара там за около девет дена субективно време. Това устройва ли те?
— Идеално — рече Хал.
— Твоите кредитни документи има ли ги в картотеката тук?
— Да.
— Добре — каза Джери. — Ако искаш да продължа, мога да ти резервирам място?
Хал усети леко раздразнение.
— Не искам никакви специални протекции… — започна той.
— Това не са протекции — ухили се Джери. — Това ми е работата — да уреждам пътуванията на учените, които ни посещават.
— О, разбирам. Благодаря ви — рече Хал.
— Моля, няма защо — и Джери прекъсна връзката.
Хал се извърна към Аджийла.
— Благодаря ти, че се обади — каза той. — Изобщо не познавам местните правила.
— Нито пък който и да било извън постоянния персонал. Би могъл да ги научиш от помощник-оператора, но така се пести време. Наистина ли ще ти бъде приятно да те разведа из Енциклопедията?
— Да. Абсолютно… — Хал се поколеба. — Бих ли могъл наистина да поработя с Енциклопедията?
— Естествено. Само че защо не го оставиш за накрая? След като си видял туй-онуй, работата с нея ще ти се види по-смислена. Бихме могли да се върнем в Точката на прехода и да започнем от там.