Последната енциклопедия
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната енциклопедия». Краткое содержание книги:
— Истинското й предназначение — единственото й истинско предназначение — продължи Там Олин, — е да изследва непознатото. За това й е необходим директор, който да разбира какво означава това, човек, който няма да изпусне от погледа си тая цел. Ти можеш да бъдеш този човек; и без теб цялата потенциална стойност, която Енциклопедията има за човечеството, може да се загуби.
Хал не бе възнамерявал да спори, но инстинктът и обучението му го накараха инстинктивно да зададе въпрос.
— Щом това е толкова важно — каза той, — какво лошо има в това да се изчака колкото е нужно? Вътре зад силовите панели нищо не може да засегне Енциклопедията. Тогава защо просто не продължим да чакаме, докато не дойде някой друг, който да може да чуе гласовете, някой, който е свободен?
— Всъщност не съществуват признаци, а само загатвания — рязко каза Там. — Откакто съществуват, хората дават на думите произволни дефиниции. Те изграждат на основата на същите тези дефиниции логически структури и си мислят, че са доказали нещо в рамките на реалната Вселена. Физическата безопасност не означава пълна безопасност. Съществуват някои нематериални начини Енциклопедията да стане податлива на разрушение и един от тях е да се атакуват умовете, които я направляват. Колкото и да е изумителна, тя все пак е само инструмент, който се нуждае от човешки интелект, за да може да работи. Отнеми й човешкия ум и тя става безполезна.
— Но това няма да се случи — рече Хал.
— Така ли? — Гласът на Там стана още по-рязък. — Я погледни какво става на четиринадесетте свята. Знаеш ли старите норвежки легенди, чувал ли си термина „Рагнарок“! Той означава краят на света. Проклятието на боговете и хората.
— Зная ги — отговори Хал. — Първо дошли Мразовитите гиганти и Фимбулзимата, а сетне Рагнарок — последната голяма битка между боговете и гигантите.
— Да — потвърди Там. — Само че знаеш ли дали този Рагнарок — или Армагедон, истинският Армагедон, ако тая дума ти харесва повече — не е надвиснал над нас сега?
— Не — отвърна Хал, ала думите, изречени от този старчески дрезгав глас, го уязвиха дълбоко и той усети, че сърцето му заби силно в гърдите.
— Тогава ми повярвай. Дошъл е. Стотици хиляди — милиони години са ни трябвали, за да си пробием път от животинското равнище, до там, да сме способни да се разпръснем сред звездите. Неограничено пространство. Място за всекиго. Място за всеки индивид да емигрира, да се настани някъде и да отгледа хора със същите разбирания като неговите. И ние го сторихме. Заплатихме цената и някои оцеляха. Някои дори узряха и разцъфнаха, така че получихме няколко обособени Отцепени култури — като екзотичната, дорсайската и дружествената. Някои не можаха. Но досега ние никога не сме били подлагани на изпитание като цялостна раса, като цяла раса, населяваща повече от един свят. Единствените врагове, които сме срещали, са природните сили и някои други измежду нас, така че ние изградихме цели светове и изградихме тази Енциклопедия.
Прекъсна го внезапна кашлица. За кратко — докато укрепне и се избистри — гласът му почти изгуби дрезгавостта си и зазвуча отново по младежки. Сетне обаче отново бърже стана дрезгав и кашлицата взе връх. Аджийла замасажира врата му с крайчеца на пръстите на двете си ръце, докато пристъпът спря и Там полегна назад в платформата, дишайки тежко.
— И сега — продължи той бавно и гърлено след продължителна пауза, — трудът на всичките дълги години даде своя плод — току преди всичко да замръзне. Сега е крайно време за събиране на урожая, преди неприбраните плодове да изгният по дърветата. Ние открихме, че Отцепените култури не са способни да оцелеят сами. Ще оцелеят единствено пълноспектровите хора. Най-специализираните от нашите Отцепени култури сега умират и някакъв общ социален срив ни подготвя за края. Там, където материалните закони на вселената опитаха и не успяха да ни провалят, ние го сторихме сами. Начинът на живот е станал гнил и стерилен и сред нас се разпространява нов вирус. Мелезите помежду Отцепените култури представляват болест на цялата ни раса, тъй като те се опитват да я превърнат в механизъм за собственото си лично оцеляване. Навсякъде, навсякъде сезонът на нашия живот се търкаля надолу към зимата смърт. — Той спря и за момент се облещи диво на Хал. — Е? Вярваш ли ми? — настоя.
— Мисля, че да — отвърна Хал.
Ожесточеността, изписала се на лицето на Там, се стопи.
— Именно ти — продължи той, без да отмества очи от Хал, — от всички хора трябва да проумееш това. Ние умираме. Човечеството умира. Огледай се, и ще трябва да го видиш! Хората по всичките четиринадесет свята все още не го осъзнават, защото това настъпва твърде бавно и защото те са заслепени от ограничената фокусировка на своето отношение към времето и историята. Те не виждат по-далеч от времето на своя собствен живот. Не, те не виждат дори дотам. Хората гледат единствено как вървят нещата през тяхното собствено поколение. Ала за нас тук горе, които гледаме отвисоко първоначалната Земя и цялата дълга шарка на вековете, е лесно да съзрем началото на разпада и смъртта. Победата клони към Другите. Схващаш ли това? В крайна сметка те ще завладеят останалата част от човечеството — сякаш всички останали човеци са говеда — и от този ден нататък няма да има кой да се бори с тях. Човечеството като цяло ще започне да умира, защото ще е престанало да се развива — ще е престанало да се движи напред.