Морелси

След разговора шепнешком с Нафи Фремло пак го намери.

— Нали знаеш — рече докторът, — че не си длъжен да се подчиняваш на заповеди?

— Мислех, че заповедите са точно за това!

— Е да, ама не. — Гласът на Фремло се беше снишил. — Искам да кажа, длъжен си, официално да, но се случва и да не ги изпълняваш. Ти много си я искаше тази карта, нали?

Шам, цял пламнал, не можеше да определи дали това беше упрек, съвет или какво?

— Добре — чу той някого да казва, докато гледаше бурята. — Удави гадовете. — Чудно проклятие и справедлив гняв, макар че нямаше как да стане. Като всички земни морелски животни къртоплъховете си имаха стратегии за избягване на тази участ при дъжд. Херметически камери, капани за улавяне на водата, сложни системи от тунели и шахти.

Видя Бранк. Сепна се малко, но Бранк не го и погледна. Имаше по-важни неща от едно отмъкнато за малко петле, които занимаваха ума на здравеняка. Дори и Яшкан бе твърде увлечен от друго и само му хвърли мимолетен злобен поглед. За малко му се стори, че е избегнал гнева. Обаче гневът го връхлетя, и то от неочаквана посока.

— Каменнолики! — Вуринам излезе от операционната. — Каквото и да си вършил там вътре, не можа да не оплескаш всичко, така ли?

Шам чак след време се усети, че юнгата крещи на него.

— Чакай малко — каза той. — Изобщо не съм…

— Трябваше да им навириш ушите на проклетите къртоплъхове, и не ти ли казвах аз да се разкараш? Виж сега! — Вуринам тропна и посочи към мястото, където спеше Ънкъс.

Шам се опитваше да измисли какво да каже.