Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
С напрегнат слух и револвер в ръка Сийв, си позволи да хвърли поглед към часовника си. Вече седем минути Питър Чън с нищо не издаваше присъствието си и това бе твърде тревожно, имайки предвид коварния му нрав.
Сийв за пореден път прехвърли в главата си основните факти около операцията. Питър Чън, известен сред китайците като Лунг (Дракона) Чън, бе начело на голяма мрежа за контрабанда на наркотици. Говореше се, че притежава половината Чайнатаун6, а собствениците на останалите магазини и заведения му плащат месечен данък, за да могат да продължат бизнеса си. Сийв добре си спомняше огнената стихия, погълнала три магазина на Пел стрийт в края на миналата година — макар нищо да не се доказа, той и хората му бяха сигурни, че Лунг Чън е наредил да ги запалят, за да даде урок на другите собственици.
Впрочем, операцията на Сийв бе в ход от много по-рано. Самият кмет на Ню Йорк го бе упълномощил да спре трафика на наркотици, заплашващ да задуши не само Чайнатаун, но и целия град. Една от причините за да се спрат на него бе, че имаше осемнайсет месеца стаж в Службата за борба с наркотици, прекарани в Хонконг, Тайланд и коварното плато Шан в Бирма, в проследяване на пътя на „сълзите на мака“, както азиатците наричаха опиума. Той все още бе свързан със Службата посредством международната й мрежа за борба с контрабандата на наркотици.
Сийв не си правеше илюзии, че ще може лесно да се докопа до Дракона Чън в неговата собствена крепост Чайнатаун. Но все пак Сийв владееше свободно кантонския диалект, а подчинените му полицаи китайци му бяха верни до един и щяха да минат за него през огън и вода.
Но имаше и друго, заради което изборът бе паднал върху него. Всички знаеха, че ако има нещо, в което лейтенант Гуарда да вярва, то това е една мисъл на Блез Паскал, гравирана върху полиран къс гранит, поставен на неговото бюро там, където иначе би стояла табелката с името му: „Силата е създадена, за да защитава.“
Сийв нямаше нужда да се обръща, за да усеща поддръжката на своите хора зад гърба си — двама от тях се спотайваха отзад, в непрогледния мрак на стълбището. Мирисът на оръжейна смазка от извадените им пистолети, довян до ноздрите му от влажния полъх на вятъра, надделя за миг над останалите миризми, които го заобикаляха.
Вече десет минути Дракона не даваше никакви признаци на живот.
Добре поне, че сградата е опразнена, помисли си Сийв. Шест месеца бяха необходими на хората му да открият бордея, който Лунг Чън обикновено посещаваше, още седем — за да проникнат вътре. Господи, колко безсънни нощи му струваше това, колко лишения и разрушени приятелства — вече не можеше да си спомни, дори и да искаше.
Тринайсет усилни месеца от кариерата му бяха изминали в старания да пипне един-единствен човек: Питър Лунг Чън. Примката бе вече заложена и готова, когато малко преди да я затегне, две зелени полицайчета новобранци бяха нахлули в бордея със сърца, преливащи от служебно престараване. Той за хиляден път се питаше какво са търсили там и защо когато ги е инструктирал преди патрула, дежурният по участък не им е предал строгата заповед, забраняваща полицейските проверки на тази сграда.
Така или иначе, те бяха влезли и след като попаднаха право на Дракона, бяха застреляни от неговите телохранители. Тогава Ричард Ху, един от хората на Сийв, наблюдаващи сградата, нахлу вътре и уби телохранителите, но и самият той падна от куршума на Чън.
„Боже мой, трима убити полицаи, си каза Сийв. Всичко беше толкова добре изпипано и изведнъж такъв провал.“
Сега единственото, което знаеше със сигурност, бе, че Дракона е все още вътре и държи като заложник някаква жена — без съмнение, същата, с която е бил, когато са нахлули двамата злощастни новобранци.
Ситуацията вече беше много по-различна и Сийв се стараеше да нагоди мисленето си към новите условия. Задържането на Питър Лунг Чън сега не бе най-важното; задачата му в момента се състоеше преди всичко в това да изведе заложничката жива. Той носеше отговорност за всеки убит или пострадал, включително и за полицаите. Операцията беше негова и той трябваше да ги види и спре, преди да успеят да влязат. Това как ги бе изпуснал, представляваше загадка за него, но рано или късно щеше да я разкрие. Щеше да проучи всичко, методично и последователно — но не и преди тази бъркотия да премине.
6
Така се нарича китайският квартал в големите американски градове — Б.пр.