Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— Като например да извадиш шибания тон от морето, нали? Съгласен съм, не е лесно. Може би дори е война, както казвате. Е, аз пък се изповръщах по цялата скапана риба и пак бях на сметка, защото Моник ме смъкна долу в каютата, олиза ми потта от лицето и пъхна език в устата ми, докато си разкопчаваше банския. Закопчалката му беше отдолу между краката.
И докато приятелчето ми се бореше с тъпия си грамаден тон на палубата, точно над главите ни, тя така се начука отгоре ми, че свят ми се зави.
Крис не можеше да повярва на ушите си. Излизаше, че малката историйка на мистър Гейбъл си има морал — от нея човек можеше да се поучи как едновременно да изневерява на жена си и да слага рога на своя приятел.
— Ами жена ви? — попита той.
— Какво жена ми?
— Тя къде беше?
— Във всеки случай, не беше с нас. Пък и да е била, какво, от това — нямаше да разбере нищо, както и приятелчето ми не разбра.
— Вие ми казахте, че сте обичали жена си, мистър Гейбъл.
— Да, и какво? Казах ви много неща и съдейки по тома ви съм страшно доволен, че съм го сторил. Вие току-що потвърдихте моята преценка за това как трябва да се държа с вас. Вие сте един скапан Елиът Нес5, знаете ли това?
— Значи ли това, че сте ме излъгали? — попита с равен глас Крис.
— Не твърдя нито едното, нито другото — отвърна Гейбъл. — Тук вие сте този, който чете между редовете и винаги знае истината.
— Вие действително имате любовница.
— Струвате ми се малко пребледнял.
— Вие сте се сбили с жена си. Всичко е станало точно така, както твърдеше Аликс Лейн. — Той с ужас видя, че устните на Гейбъл се разтягат в хищна усмивка. — Извадили сте пистолета и…
— Извинете, мистър Хей — беше келнерът. — Търсят ви по телефона.
— Един момент — той не можеше да откъсне поглед от ужасяващата физиономия ми Маркъс Гейбъл.
— Твърдят, че е спешно.
— Казах вече, ще дойда след малко — отвърна рязко Крис.
Когато келнерът си отиде, той продължи:
— Извадили сте пистолета и сте и застреляли. Вие убихте жена си, нали?
— Наистина ли мислите, че ще ви отговоря?
„Какво направих?“ — мина през ума на Крис. Той се наведе над празните чинии и каза:
— Аз току-що ви спасих кожата, Гейбъл, Мисля, че заслужавам да знам истината.
Гейбъл допи кафето си и си избърса устата.
— Мисля, че ще трябва да ви науча на някои неща. Нищо подобно не заслужавате и ще ви кажа защо. Аз ви плащам по двеста и петдесет долара на час и имайки предвид работата, която свършихте, намирам, че ги заслужихте до последния цент. Затова ще си получите чека в същия ден, в който ми изпратите сметката. Така работя аз, а всичко между ние беше бизнес и нищо повече.
— Вие сте луд! А ако не вие — аз — каза Крис. През цялото време обвиняващият поглед на Аликс Лейн беше пред очите му. — Никога нямаше да поема делото, ако не ви вярвах.
— Стига, стига — ухили се Гейбъл. — Тук сме си свои. Тия конституционни тъпотии ги запазете за журналистите — те затова ви обичат, защото добре сте схванали какво им трябва и как да им го пробутате. Ето защо исках вие да ме защитавате и никак не съжалявам за това.
— Още в началото ви казах, че искам да знам истината, Гейбъл.
— Да, да. Разбира се. И аз ви казах всичко, което трябваше да знаете. Така и ще си остане. — Той хвърли на масата две стодоларови банкноти. — В съдебната зала може да сте цар, мистър Хей, но извън нея нещата хич не са ви ясни. Ще трябва да се научите, че в живота не всички въпроси имат отговори.
Малко по-късно Крис вдигна слушалката и научи, че брат му е загинал във Франция, в градчето Турет-сюр-Лу.
Лейтенант Сийв Гуарда гледаше как от тавана капе вода. Навън дъждът се лееше като из ведро, а сградата, в която се намираше, отчаяно се нуждаеше от ремонт. Десетина години вече тя се крепеше единствено благодарение на подпиращите я отстрани мрачни здания.
Кап, кап, кап — водата потече на истинска, добре оформена струйка. Зад стената се чуваше драскането на плъховете, които, пискайки, се спасяваха от наводнението.
Сийв стоеше в мрака на коридора на последния етаж. Все още с един крак на стълбите, той се стаи в тъмнината — сега тя беше неговият най-верен съюзник. През отворения прозорец, покрит с десетилетен слой сажди, до него долиташе бързо, мелодично бърборене на кантонски диалект. Характерната издължена, възходяща интонация в края на изреченията наподобяваше шум на вълни. През вонята на урина около себе си надушваше миризма на анасон и сечуански пипер, на сушена риба и печено свинско. Познаваше тази смесила от миризми от Хонконг, където го бе отвеждала работата му. Вярно че тук беше Ню Йорк и през една зарината с боклуци пряка се намираше Пел стрийт, а не хонконгската Ледър стрийт, но иначе разликата не бе голяма.
5
Агентът на ФБР, борил се срещу Ал Капоне в Чикаго по време на Сухия режим. Герой на игрален филм и на телевизионен сериал „Недосегаемите“, което го прави изключително популярен в САЩ — Б.пр.