Далеч от очите, далеч от ума

Ала сега, когато мислеше за това, й се стори, че има същото усещане, което я осени и по-рано — че тогава Трейси е била обикновено, нормално момиче. Не беше приятелка на Аманда, но и не беше безнадежден чудак. С две думи — Аманда се питаше какво се бе случило във времето между онзи далечен момент и днешния ден. Някакъв инцидент? Или мозъчна травма?

Вече беше застанала на прага на дома на Трейси, затова си пое дълбоко дъх. Сетне натисна дръжката на бравата, влезе вътре и викна:

— Прибрах се! — Точно това правеше Аманда всеки ден, след като се прибереше от училище.

Но явно Трейси не постъпваше по същия начин. Госпожа Девън изскочи от една стая на горния етаж и застана на площадката над дневната.

— Тихо! — изсъска тя. — Момичетата спят! — После се върна в стаята, от която беше излязла.

— Съжалявам — измърмори на себе си Аманда и се затътри към кухнята.

Там, вкъщи, майка й сега й приготвяше малка следобедна закуска за след училище или, ако майка й я нямаше у дома, закуската вече я очакваше на плота. Щом зърна кутията с кексчета в кухнята на Девън, лицето й грейна, ала преди да си вземе едно, домашна помощница се появи.

— Не ги пипай, те са за момичетата!

— А за мен какво има? — попита Аманда, ала Лизи вече беше излязла.

Аманда зърна кошничка с ябълки на масата. Преброи ги набързо, установи, че са повече от седем на брой, и си взе една. Отхапа си парченце и се върна в хола, където се огледа.

На стената висяха снимки в рамки и, докато хрупаше ябълката си, се приближи, за да ги разгледа по-добре. Имаше една традиционна снимка на младоженци — виждаше се жена, която Аманда разпозна като по-млада версия на неприятната майка на Трейси, и мъж, който заключи, че е бащата на съученичката й. Имаше и друга фотография на вече по-възрастната двойка, грейнали от щастие край люлката, пълна със седем малки бебенца. Останалите снимки бяха все на седемзнаците по време на рождените им дни, имаше ги и поединично на различни възрасти. Една щеше да бъде достатъчна, хрумна й на Аманда, тъй като малките момиченца бяха напълно еднакви.