Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Лийф ги зяпна ококорен:
- Що за хора вършат такива неща?
- Просто хора. За това не се иска да си кой знае колко особен - отвърна Шай. Въпреки това на нея самата от време на време й се струваше, че не следваха просто хора, а някаква чудата буря, която препуска като обезумяла през безлюдната земя, разравя пръстта, откъдето мине, и оставя след себе си празни бутилки, боклук, изгорели къщи и обесени хора. Вихрушка, отнесла със себе си децата в неизвестна посока и по неизвестна причина. - Искаш ли да се качиш горе да срежеш въжетата, Лийф?
В погледа му се четеше, че не гори от желание, но въпреки това той измъкна ножа си и влезе в мелницата.
- Доста копане ни мина през ръцете напоследък - промърмори Шай.
- Добре, че се спазари с Клей за лопатите - каза Лам.
Тя се засмя, после осъзна какво правеше и смехът й я задави и премина в кашлица. Лийф подаде глава през прозореца, надвеси се и започна да реже въжетата, а телата на тях затрепкаха.
- Не е редно ние да разчистваме след копелетата - каза Шай.
- Все някой трябва да го направи. - Лам й подаде едната лопата. -Или предпочиташ да оставиш тия хорица да си висят?
Привечер следата ги отведе до лагерен огън. Слънцето беше слязло ниско и лъчите му подпалваха краищата на облаците, вятърът клатеше дърветата и рисуваше форми по високата трева. Огънят беше запален току на края на горичка, чиито клони бяха надвиснали като стреха над него. Беше три крачки широк кръг от овъглени клони и слегнала пепел. Преди Лам да успее да спре напълно пръхтящите Калдер и Скейл, Шай скочи от фургона, извади ножа си, изтича напред и разрови пепелта. Няколко въгленчета още тлееха.
- Пренощували са тук - провикна се тя.
- Настигаме ги, значи? - Лийф също скочи от фургона, постави стрела в лъка, но не опъна тетивата.
- Така мисля - отвърна Шай. Не знаеше обаче дали това бе за добро, или за лошо. Вдигна от земята парче протрито въже, забеляза по края на храсталака една скъсана паяжина, а по-навътре в гората - парченце плат, закачено на един трънлив клон.
- Някой е отишъл натам, а?
- Повече от един. Тичешком. - Шай тръгна през храстите, приведена ниско, за да не загуби равновесие по покрития с изпопадали листа хлъзгав склон, и напрегна очи в сумрака...
Видя Пит. Лежеше по очи край едно повалено дърво, толкова мъничък сред възлестите корени. Искаше да изкрещи, но не й беше останал глас, не можеше да си поеме дъх дори. Хукна напред, изпързаля се на една страна сред облак сухи листа, скочи обратно на крака и продължи да тича. Клекна до него. Тилът му беше само сплъстена коса и съсирена кръв. Ръката й се разтрепери, когато я протегна. Не искаше да вижда лицето му. Трябваше да го види. Затаи дъх, докато с мъка обръщаше лекото му вкочанено телце и събори с треперещи пръсти полепналите по лицето му сухи листа.
- Това брат ти ли е? - промълви Лийф.
- Не. - Обля я вълна на облекчение, почти й призля. После още повече от това, че изпита облекчение при вида на мъртвото момче. - Твоят?
-Не.
Шай пъхна ръце под тялото на мъртвото дете, вдигна го и тръгна обратно по склона, следвана от Лийф. Видя тъмния силует на Лам да се откроява на яркия фон на залеза. Беше застанал сред дърветата на края на гората, вторачен право в нея.
- Той ли е? - Чу Шай задавания му глас. - Пит ли е?
- Не. - Шай положи тялото с разперени настрани ръце и килната назад глава на отъпканата трева.
- Мътните го взели. - Лам беше заровил пръсти в посивялата си коса и стискаше глава, сякаш всеки момент щеше да се пръсне.
- Може би се е опитал да избяга. Послужил е за урок на останалите. - Надяваше се Роу да не е опитала същото. Надяваше се да е проявила повече разум. Искаше й се да е по-разумна, отколкото бе тя на нейната възраст. Надвеси се през страничната преграда на фургона и докато беше с гръб към останалите, стисна очи и изтри сълзите си. Издърпа проклетите лопати и се върна при тях.
- Пак копане, мамка му - изсъска Лийф и започна да ръчка с такава ярост пръстта, все едно тя беше отвлякла брат му.
- По-добре ти да копаеш, отколкото теб да те копаят - каза Лам.
Шай ги остави да копаят край пасящите волове и тръгна да обикаля
в широки кръгове, ниско приведена над земята. Зарови пръсти в хладната трева и напрегна очи да разчете следите в отиващата си светлина. Опита да отгатне какво се беше случило тук и каква щеше да е следващата крачка на онези, които преследваха.