Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— Куката ме спипа.
— Говори ли с теб?
Маркъс кимна и Сесил пристъпи към него. От дългите му кичури висяха гроздове бели мъниста, които тракаха при всяко поклащане на главата му.
— Какво искаше тоя шибаняк?
— Трябва да говоря с шефа.
Сесил стовари юмрука си в брадичката му. Наркоманите надигнаха глави, привлечени от предстоящото шоу.
— Ще говориш с мен, мръсен негър!
Маркъс се надигна и изплю кървава храчка върху дъските. Сесил го беше удрял и друг път, но малките нямаха право да отвръщат на по-старшите.
— Кажи му — умолително го погледна Джеймс, който очевидно не искаше скандалът да се задълбочава. Маркъс огледа Сесил от горе до долу, машинално свивайки и отпускайки пръстите на ръцете си. Нека проклетият негър да се наслаждава на мига, защото някой ден ще го гръмна, помисли си той. Намеренията му в това отношение бяха съвсем сериозни.
— Куката каза, че Корееца е вън от играта. Отсега нататък ще работим с него.
Сесил отново го удари, този път с отворена длан.
— Жалък глупак! Какви простотии дрънкаш?
— Така каза куката. Днес ще пристигне последната доставка на Корееца. След нея вече го няма. Куката рече, че изобщо не му пука от мутрите на Корееца.
Сесил погледна Джеймс, който поклати глава.
— Отиваме при Рей Рей — каза Сесил, хвана ръката на Маркъс и го повлече след себе си.
11
Рей Рей Сампсън не говореше много. Нямаше смисъл. Поначало си беше играч със самочувствие, подкрепено от достатъчно ум, за да управлява бизнеса. Намериха го в един от складовете със стока, намиращ се на пресечка и половина от къщата, която обитаваше Маркъс. Беше седнал на канапе на зелени и бели райета, заобиколен от трима въоръжени мъже. Двама от тях бяха непознати за Маркъс, а третият беше Джейс — кльощав тип с черни очи като две бучки въглища. Рей Рей опъваше ластици върху пачки с пари.
— Какво има? — вдигна глава той.
Сесил избута Маркъс пред себе си.
— Това негърче иска да ти каже нещо.
Рей Рей наклони глава и впи поглед в Маркъс, който не отмести очи.
— Как се казваш, малкият?
— Маркъс.
— А ти? — кимна към Джеймс шефът на бандата.
— Джеймс Робинсън. Маркъс ми е брат.
Рей Рей хвърли поредната пачка върху купчината на масата.
— Играеш ли?
Джеймс кимна. Шестнайсетгодишен, той вече беше висок почти метър и деветдесет.
— Къде играеш?
— В „Ор“.
— Мамка му — изруга Рей Рей и се огледа.
Хората му избухнаха в смях. Без Джейс, който бавно разопакова плочка дъвка и я хвърли в устата си.
— Мислиш ли да играеш в колеж? — попита Рей Рей.
Джеймс беше изплашен. Както винаги, когато не играеше баскетбол. Маркъс видя как адамовата му ябълка нервно подскочи нагоре-надолу, докато устните му почти беззвучно прошепнаха:
— В „Де Пол“.
— Ще му дадат стипендия — поясни Маркъс, усещайки цялата тежест на вниманието на присъстващите.
— На колко си години? — попита го Рей Рей.
— На тринайсет.
— Изглеждаш по-голям — излъга Рей Рей и се усмихна.
Маркъс отвърна на усмивката, очите му се спряха на черния пистолет, който лежеше на масата.
— Някога държал ли си такова нещо? — взе го в ръка Рей Рей.
Маркъс поклати глава. Това беше неговата лъжа. Босът върна пистолета на мястото му и го побутна към него с ръкохватката напред.
— Хайде, вдигни го. Трябва да усетиш какво е.
Маркъс се подчини. Ръката му изведнъж увисна от тежестта.
— Жалкото негърче дори не може да държи шибания пищов — изсмя се Сесил.
— Напротив, справя се много добре — каза Рей Рей и се приведе напред. Цялата стая сякаш се надвеси над Маркъс.
— Искаш ли да гръмнеш?
Маркъс кимна и хвана пистолета с две ръце.
— Това е свято нещо, малкият. Особено когато за пръв път запънеш петлето.
Маркъс погледна надолу към оръжието, което сякаш се беше превърнало в продължение на ръцете му.
— Мислиш ли, че можеш да гръмнеш някого?
Маркъс отново кимна.
— Кого би искал да светнеш, малкият?
Маркъс спря хладен поглед върху лицето на Сесил.
— Малкият май не харесва Сесил — отново се усмихна Рей Рей.
— Ще го гръмна право в главата!
Мъжете се разхихикаха.
— Копеленце мръсно! — изсъска Сесил и посегна към пистолета на колана си.
Рей Рей вдигна ръка. Джейс и един от непознатите пристъпиха напред.